Заложница на съдбата
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложница на съдбата». Краткое содержание книги:
Съдбата внезапно се намесва…
Съпругът оздравява напълно и младата лейди Джослин Кендъл се разкайва за прибързаната си постъпка. „Бъдещата вдовица“ е изправена пред коренно различна ситуация, която я обърква напълно…
Какво ли ще се случи?!
Развеселен от хрумването й, той я попита учудено:
— Защо трябва да имам нещо против?
— Заради нормите на приличие…
Дейвид се засмя при тази абсурдна забележка. В първия миг Джослин се смути, но след това също се усмихна.
— Глупава забележка от моя страна, нали? За какви норми на приличие може да става дума между съпрузи?
— Нищо не застрашава репутацията ви. Дори и да не бяхме женени, не съм в състояние да ви компрометирам. — Той се усмихна. — За което искрено съжалявам.
Джослин го изгледа смутено, после се засмя и се наведе, за да избърше от устните му леките следи от червилото си и се запъти към вратата. Той проследи с възхитен поглед грациозната й походка. В паметта му се запечата образът й, заедно с топлите слънчеви лъчи, галещи кестенявата й коса с предизвикателни червени отблясъци. Дали оттенъкът на косата й не подсказваше за горещ темперамент, скрит под сдържаната, безупречна фасада? Доста деликатна и интригуваща мисъл. Нали тя бе не само изискана дама, но и жена? И то такава, в която той би могъл да се влюби с целия плам, на какъвто бе способен.
Но най-ироничното в тази история бе мисълта, че ако не беше на смъртно легло, може би никога нямаше да се срещнат.
Джослин затвори вратата зад себе си, после се облегна на нея. Чувстваше се изтощена не по-малко от майора. Проклет да е този мъж, защо трябваше да го харесва? Нали не бе длъжна да се опитва да му се хареса? След всяка тяхна среща ставаше все по-лошо. Странно, но между тях се зараждаше необяснимо интимно чувство, може би защото не разполагаха с време за учтиви встъпления.
Нали времето фатално изтичаше…
Глава 7
Благодарна поради отсъствието на лейди Джослин от къщата, Сали прекара следобеда в напрегнато ослушване някой да почука на външната врата. Чакаше нетърпеливо пристигането на доктор Кинлок, но месинговото чукче оставаше безмълвно. Часът бе значително напреднал, когато настъпи дългоочакваното събитие. Припряното почукване беше сигнал за появата на закъснял посетител. Сали се втурна към вратата с такъв устрем, че стигна едновременно с иконома.
Въздъхна облекчено, когато видя хирурга с черна лекарска чанта в ръка.
— Доктор Кинлок е дошъл, за да прегледа брат ми, Дъдли. Ще го заведа на горния етаж.
Кинлок прекачи прага на външната врата и огледа елегантното обзавеждане със страхопочитание.
— Бива си го този дворец — сухо отбеляза лекарят, докато изкачваше мраморните стъпала след Сали. После недоверчиво огледа дрехите й. — Вие също ли живеете тук?
Тя искаше да му обясни положението си, но съобрази, че нямаше дай стигне цял час. Затова се задоволи с възможно най-лаконичния отговор:
— Не. Брат ми е гост на домакинята, а аз съм гувернантка в друго семейство. Но се старая да бъда с него, колкото е възможно повече.
Влязоха в стаята на Дейвид. Още щом хвърли бегъл поглед върху лицето на пациента, опитният медик разбра, че не би трябвало да очаква сериозни резултати от визитата си. След встъпителната размяна на реплики той заяви сухо:
— Излезте от стаята, госпожице. Искам да прегледам брат ви насаме. Вече зная всички отговори, които вие можете да ми дадете. Сега искам да чуя него.
Засегната, Сали тъкмо бе отворила уста да му отговори подобаващо, но Дейвид я прекъсна, доволен от прямотата на хирурга:
— Хайде, Сали, излез. Ще се справя сам.
Следващият половин час й се стори безкраен, макар че обходи дългата галерия около просторното фоайе. Мястото не е зле за студените зимни вечери — каза си тя, макар че мраморните бюстове на безинтересни за нея важни господа, издокарани с лаврови венци бързо й втръснаха. Може би трябваше да помоли Ричард да остане с нея, но той си бе заминал рано следобед. Тя не посмя да му сподели, че очаква доктор Кинлок, защото се страхуваше да не урочаса надеждите за чудотворното изцеление на Дейвид.
Хирургът най-после отвори вратата, а тя се втурна към него като вихър. Лицето му й се стори по-обнадеждено, отколкото при пристигането му. Дали това не бе добро предзнаменование?
— Е, докторе, какъв е резултатът от прегледа?
— Влезте, госпожице Ланкастър. Бих искал да обсъдим някои въпроси заедно с брат ви.
Дейвид бе пребледнял от болките, които се бяха засилили по време на прегледа, но очите му оставаха будни. Сали веднага забърза към леглото, приседна до него и му стисна ръката.
Доктор Кинлок започна да кръстосва стаята напред и назад.
— Първо, майор Ланкастър, все още има парченце от шрапнел в гърба ви. Намира се някъде под местата, където са били другите, отстранени при операцията веднага след битката. Това е причината за повечето от ужасните ви болки. — Хирургът го изгледа смръщено изпод рунтавите си вежди. — Съдейки по отговорите ви, смятам, че всъщност не сте парализиран. Отокът около парченцето шрапнел вероятно е оказвал подобен ефект през първите дни след раняването ви, но вече е спаднал.