Заложница на съдбата
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложница на съдбата». Краткое содержание книги:
Съдбата внезапно се намесва…
Съпругът оздравява напълно и младата лейди Джослин Кендъл се разкайва за прибързаната си постъпка. „Бъдещата вдовица“ е изправена пред коренно различна ситуация, която я обърква напълно…
Какво ли ще се случи?!
Болният въздъхна и си помисли, че това е своеобразно успокоение. Погледът му се отклони към шишенцето с лаудан на масичката до леглото. Припомни си какви странни сънища го връхлетяваха напоследък. И за нарушените му възприятия на цветовете. За неспособността му да реагира адекватно на звуците. За системното замъгляване на разсъдъка, откакто се бореше за оцеляването си.
Ако бе достатъчно силен, щеше да сграбчи шишенцето с опиум, за да го запрати в стената. Но от седмици опиатът бе единственото нещо, което правеше живота му поносим.
— Откакто започнах да вземам лаудан чувствах… че някакъв непознат е обсебил съзнанието ми. Мислех, че е така, защото умирам — Дейвид сви устни. — Опиумът е дяволски опасен приятел.
— Да, но ще се нуждаете от него за операцията — предупреди го Кинлок. — След това постепенно ще намалявате дозите. Ако спрете изведнъж, ще последват няколко мъчителни дни на неудържим глад за наркотика, треперене, потене и Бог знае какво още.
— Имате ли опит с пристрастени пациенти, за да сте сигурен, че постепенното спиране е по-лесно и безболезнено?
Хирургът го погледна притеснено.
— Честно да ви кажа, майоре, не знам. Това е навик, от който е много трудно да се откажеш. Познавам един, който се опита да го направи постепенно, но не успя. Може би при всички положения нямаше да успее, а може би вие ще успеете. Наистина не знам. Но не е нужно да решавате в момента. Вземете голяма доза сега и продължавайте през следващите няколко дни. Тялото ви ще бъде подложено на свръхнапрежение, за да се отказвате от наркотика едновременно с хирургичната намеса. Щом се почувствате по-добре, ще спрете да взимате опиума.
Дейвид кимна, но вече бе решил да спре с лекарството, колкото е възможно по-скоро. Той бе погълнал голямата доза, която Сали му даде, за да понесе операцията. Но след като Кинлок приключи, никога повече няма да се докосне до проклетото нещо.
Кинлок извика Сали в коридора, за да не чуе Дейвид разговора им.
— Ще имам нужда от двама мъже, които да го държат, и още един да ми подава инструментите. Освен това ще ми трябват кърпи, чаршафи, много гореща вода и сапун. — Видя изненадата й и обясни: — Не знам защо, но чистотата намалява риска от инфекция.
Последното бе разбираемо за Сали. В крайна сметка хигиената бе толкова важна, колкото и набожността, значи трябваше да помогне при операцията.
— Веднага ще донеса необходимото.
Хирургът хвана дръжката на вратата, но преди да се върне в стаята, се спря.
— Казахте, че брат ви е гост в този дом. Кой притежава къщата… някой роднина?
— Принадлежи на съпругата на Дейвид.
— Съпруга! Защо тя не е тук? — попита Кинлок.
— Бракът бе сключен само преди два дни по взаимна изгода. Двамата почти не се познават. Лейди Джослин дори не знае, че сте тук. — Докато обясняваше, Сали за пръв път се замисли как ли ще реагира онази вещица, ако по чудо Дейвид се излекува. Изпита злостно чувство на задоволство въпреки ужасяващата перспектива лейди Джослин да остане завинаги свързана със семейство Ланкастър.
Кинлок изсумтя презрително, възмутен от идиотизма на т.нар. висши класи, и се върна при пациента си. Сали пропъди мислите за реакцията на лейди Джослин и побърза да донесе онова, което хирургът й бе поръчал. Нейно благородие й бе казала, че може да поиска всичко, от което се нуждае, и тя възнамеряваше да се възползва от благоволението й.
Сали бе благодарна, че тялото на брат й бе закрито с чаршафи с изключение на малка част от гърба му, където щеше да бъде извършена операцията. Беше много по-лесно да гледа само в малкия участък от кожата на Дейвид, за да не мисли, че човекът, когото обичаше най-много на света, след няколко минути ще бъде срязан…
Отърси се от мрачните мисли и застана до леглото.
— Ще ви помагам с инструментите.
— Сигурна ли си, малката? По-добре ще е да ми помага някой, който не е толкова близък с пациента? Няма да ми бъдеш от голяма полза, ако припаднеш или изпаднеш в истерия.
Тя вирна брадичка.
— Никога не припадам нито изпадам в истерия. Не се безпокойте. Ще се справя.
Устните му се извиха в лека усмивка.
— Много добре. — Набързо й изброи имената на инструментите и реда, в който трябваше да ги подава: скалпели, сонди и още много уреди със странни имена, блестящи от чистота, с остри като бръснач ръбове.
Двамата слуги, които щяха да помагат, заеха местата си — Хю Морган до таблата на леглото, а едрият мълчалив кочияш до края на леглото. Макар и с погнуса, те хванаха Дейвид здраво за ръцете и краката и операцията започна.
Сали бе удивена от бързината, с която Кинлок работеше, докато сръчно правеше разрезите и попиваше кръвта. Младата жена почувства, че започва да й прилошава, и концентрира вниманието си само върху инструментите, които той искаше. Реши да не гледа какво точно прави, докато не се окопити напълно.