100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Така Максуеловите уравнения се оказват основни закони не само на електричеството и магнетизма, но и на оптиката! Всъщност от тях могат да се изведат не само всички вече известни закони на оптиката, но и много непознати факти и взаимозависимости.
Видимата светлина не е единственият възможен вид електромагнитно излъчване. Уравненията показват, че е възможно да има и други електромагнитни вълни, които се различават от видимата светлина по дължина и честота. Тези теоретични изводи се потвърждават по-късно бляскаво от Хайнрих Херц, който успява да открие невидимите вълни, чието съществуване Максуел е предвидил. А няколко години по-късно Гулиелмо Маркони демонстрира, че същите невидими вълни могат да се използват за безжично предаване, и радиото става реалност. Днес те имат приложение и в телевизията. Рентгеновите, гама-лъчите, инфрачервените и ултравиолетовите лъчи са друг пример за електромагнитно излъчване. Всички те могат да бъдат изучени чрез Максуеловите уравнения.
Славата на Максуел се дължи най-вече на изумителните му постижения в електромагнетизма и оптиката, но той има големи заслуги и в други научни области, в това число астрономическата теория и термодинамиката. Особен интерес за него е представлявала кинетичната теория за газовете. Той си дава сметка, че не всички молекули на газа се движат с една и съща скорост. Някои са по-бавни, други по-бързи, а трети изключително бързи. Максуел разработва формула, която определя (при всяка дадена температура) каква част от молекулите на определен газ с каква скорост ще се движат. Тази формула, наречена „Максуелово разпределение“, е едно от най-широко използваните научни уравнения и намира важно приложение в много дялове на физиката. Максуел е роден в 1831 г. в Единбург, Шотландия.
Преждевременно развит, на четиринайсет години изнася научен доклад пред Единбургското кралско дружество. Посещава в родния си град университет, а се дипломира в Кеймбридж. През по-голямата част от зрелия си живот е професор в различни висши учебни заведения, последното от които е Кеймбриджкият университет. Бил е женен, но нямал деца. Максуел е всепризнат като най-големия физик теоретик в целия период между Нютън и Айнщайн. На бляскавата му научна кариера е сложен преждевременно край: в 1879 г. той умира от рак малко преди четирийсет и осмия си рожден ден.
25. МАРТИН ЛУТЕР
1483 — 1546
Мартин Лутер, чието предизвикателство спрямо Римокатолическата църква поставя началото на протестантската реформация, е роден в 1483 г. в Айслебен, Германия. Той получава солидно университетско образование. Известно време (очевидно по настояване на баща си) учи право. Но не завършва правните науки, а става член на Августинския монашески орден. В 1512 г. получава от Витенбергския университет научна степен — доктор по богословие, и скоро след това вече е преподавател в него.
Лутеровите огорчения от неправдите на църквата възникват постепенно. В 1510 г. той предприема пътуване до Рим и остава изумен от користолюбието и разпуснатия живот на римското духовенство. Но непосредственият повод, който предизвиква протеста му, е практиката на църквата да продава индулгенции. (Индулгенцията е документ, издаван за опрощаване на греховете; тя намалява и срока, който грешникът трябва да прекара в чистилището.) На 31 октомври 1517 г. Лутер поставя на вратата на църквата във Витенберг своите прословути Деветдесет и пет тези, в които порицава остро римската църква за користолюбието й изобщо и за продажбата на индулгенции в частност. Лутер изпраща копие от тезите си на архиепископа на Майнц. Освен това ги напечатва и ги разпространява навред из областта.
Протестът против Римокатолическата църква бързо се разширява и скоро Лутер отхвърля правомощията на папата и на църковните събори и обявява, че той ще се ръководи само от Библията и от здравия разум. Както може да се очаква, църквата не гледа с добро око на тези възгледи. Лутер е призован да се яви пред църковни сановници и след неколкократни подканяния да се покае. Накрая Вормската диета (1521 г.) го обявява за еретик и го отлъчва от църквата. Освен това поставя под забрана всичко, написано от него.
Естественият завършек би бил Лутер да бъде изгорен на кладата. Ала учението му вече е намерило широка подкрепа сред германския народ и голяма част от немските князе. И макар Лутер да е принуден да се укрива около година, тази подкрепа е толкова силна, че му дава възможност да избегне тежко наказание.