100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Джордж Вашингтон не се отличава с оригиналност и проницателност за разлика от някои други американски лидери, като Томас Джеферсън, Джеймс Мадисън, Аликзандър Хамилтън и Бенджамин Франклин. Независимо от това той е по-значителната фигура сред тези толкова умни мъже; защото Вашингтон във война и в мир дава онази жизненоважна съставка на ръководството на изпълнителната власт, без която нито едно политическо движение не може да успее. Заслугата на Мадисън за формирането на Съединените американски щати е важна; заслугата на Вашингтон — направо незаменима.
Мястото на Джордж Вашингтон в тази книга зависи до голяма степен от мнението за историческото значение на Съединените американски щати. На съвременния американец, естествено, му е трудно да даде обективна оценка. В средата на XX век Съединените щати постигнаха по-голяма военна сила и политическо влияние дори от Римската империя, когато е била на върха си, но това политическо влияние може да не продължи толкова дълго, колкото римското. От друга страна, има голяма вероятност някои технически постижения на Съединените щати да получат много висока оценка от други култури в други времена. Изобретяването на самолета например и кацането на човек върху Луната са успехи, за които миналите епохи са могли само да мечтаят, а създаването на атомното оръжие едва ли някога ще бъде смятано за маловажно събитие. Тъй като Джордж Вашингтон е американската политическа фигура, която горе-долу отговаря на римския Октавиан Август, очевидно има основание да го поставим близо до него. И ако Вашингтон е поставен малко по-ниско, то е, защото периодът на неговото водачество е по-кратък и защото толкова други личности (Томас Джеферсън, Джеймс Мадисън и т. н.) също са имали важна заслуга за формирането на Съединените американски щати. Обаче Вашингтон се нарежда по-високо от фигури като Александър Велики и Наполеон, понеже неговите успехи и постижения са много по-трайни.
27. КАРЛ МАРКС
1818 — 1883
Карл Маркс, първосъздателят на „научния социализъм“, е роден в 1818 г. в град Трир, Германия. Баща му бил правист и на седемнайсет години Маркс постъпва в Бонския университет, за да изучава също право. По-късно обаче се прехвърля в Берлинския университет, а накрая получава титлата доктор по философия от университета в Йена.
После Маркс се отдава на журналистическа дейност и известно време е редактор на кьолнския „Райнише Цайтунг“. Но скоро радикалните му политически възгледи започват да му носят неприятности и той се премества в Париж. Там се запознава с Фридрих Енгелс и между тях възниква тясно лично и политическо приятелство, което ще трае цял живот. Макар че всеки е автор на няколко отделни произведения, интелектуалното им сътрудничество е толкова свързано, че трудовете на двамата могат да се разглеждат като единно, съвместно постижение. Ето защо Маркс и Енгелс са поставени в тази книга заедно под името само на Маркс, който е смятан (струва ни се, с основание) за по-важна фигура от двамата.
Скоро Маркс е изгонен от Франция и се премества в Брюксел. Именно там публикува в 1847 г. първия си забележителен труд — „Нищета на философията“. Следващата година той и Енгелс издават „Комунистически манифест“, произведението, спечелило най-много читатели. По-късно същата година Маркс се завръща в Кьолн, но само след месеци е прокуден и оттам. Тогава се премества в Лондон, където остава до края на дните си.
Макар да печели нещичко като журналист, в Лондон Маркс се занимава предимно с изследователска работа и пише книги за политика и икономика. (През тези години той и семейството му се издържат най-вече благодарение на щедри дарения от Енгелс.) Първият том на „Капиталът“, най-важния труд на Маркс, излиза в 1867 г. След смъртта му в 1883 г. другите два тома съставя, редактира и издава Енгелс въз основа на бележки и ръкописи, оставени от Маркс.
Марксовите трудове са теоретичната основа на комунизма и на много други съвременни форми на социализма. Когато Маркс умира, още няма страна, която да е приложила на практика идеите му. Но през последващото столетие комунистически управления се установяват в много страни, между които Русия и Китай, а в редица други държави възникват марксистки движения, които се стремят да вземат властта. Дейността на марксистките партии — тя включва агитация, политически убийства, терор и бунтове преди завземането на властта и войни, жестоки репресии и кървави чистки след завземането й — държи света в напрежение десетки години и е отнела живота на около 100 милиона души! През столетието след Маркс няма философ, който да е оказал толкова широко въздействие върху света. Може да смятате — както смятаме ние, — че марксизмът е икономическо и политическо бедствие, но няма съмнение, че той е забележително движение. Всъщност единствената причина Маркс да не е поставен на по-предно място в тази книга е, че той трябва да сподели заслугата — или по-скоро вината — за всичко, което се случи, с много други личности, между които бележити фигури като Ленин, Сталин и Мао Цзе-дун.