100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Той е първият християнски император на Рим и това само по себе си би му осигурило място в тази книга. Но и други негови дейности имат също далечни последици. Той преизгражда и разширява стария град Византион, преименуван на Константинопол и станал негова столица. Константинопол (днешен Истанбул) ще се превърне в един от големите градове на света; той е столица на Източната римска империя, а след това векове наред и на Отоманската империя.
Освен всичко друго Константин играе значителна роля във вътрешните дела на църквата. За да разреши спора между привържениците на Арий и на Атанасий (двама християнски богослови, които проповядват противоречиви доктрини), Константин свиква първия Никейски събор (325 г.). Съборът, в който Константин взема активно участие, разрешава спора, като приема т. нар. Символ на вярата, който влиза в православното богослужение.
Още по-важни са някои от Константиновите граждански закони. Той въвежда законодателни мерки, според които някои занаяти стават наследствени (например месарството, лекарството). Освен това издава указ, който забранява на т. нар. колони (наемни земеделски работници) да напускат земята, която обработват. На съвременен език това означава, че колоните се превръщат в крепостници, придадени завинаги към земята. Този и други подобни закони помагат да се сложат основите на цялата обществена структура в средновековна Европа.
Константин решава да получи кръщение едва когато е на смъртното си ложе, макар да е ясно, че е приел християнската вяра много преди това. Не по-малко ясно е, че духовната същност на християнството му е убягнала напълно. Дори според тогавашните разбирания той е бил безмилостен и жесток. И не само към враговете си. По незнайни причини жена му и най-големият му син са умъртвени по негова воля в 326 г.
Би могло да се възрази, че като приема християнството, Константин всъщност не променя хода на историята, а само признава неизбежното. Император Диоклетиан (284–305), който подлага на ожесточени гонения християните, не успява да смаже тяхната религия — по това време християнството е вече толкова силно, че не може да бъде унищожено и с най-свирепи мерки. Ако вземем под внимание провала на всички усилия на Диоклетиан да изкорени християнството, можем да допуснем, че в крайна сметка то щеше да удържи победа и без намесата на Константин.
Подобни догадки са интересни, но не водят доникъде. Трудно можем да твърдим със сигурност какво щеше да стане, ако го нямаше Константин. Напълно ясно е обаче, че с неговата подкрепа християнството бързо се разпространява и като численост, и като влияние. От вяра на едно нищожно малцинство за сто години то се превръща в преобладаващо вероизповедание на най-голямата империя в света.
Несъмнено Константин е една от големите, централни фигури в европейската история. Трайното въздействие на неговото влияние ни накара да го поставим по-напред дори от по-известни личности като Александър Велики, Наполеон или Хитлер.
22. ДЖЕЙМС УАТ
1736 — 1819
Шотландският изобретател Джеймс Уат, когото обикновено наричат изобретателя на парната машина, е ключова фигура в индустриалната революция. В действителност той не е първият, конструирал такава машина. Подобни устройства са описани от Херон Александрийски още през първото столетие. В 1698 г. Томас Сейвъри патентова парна машина, която служи само за изпомпване на вода, а в 1712 г. англичанинът Томас Нюкъмън патентова втора, подобрен вариант на първата. Но и тя има толкова слаба ефективност, че може само да изпомпва вода от каменовъглени мини.
Самият Уат проявява интерес към парната машина в 1764 г., когато прави макет на устройството на Нюкъмън. Макар че само една година се е обучавал като механик, Уат има голям изобретателски талант. Подобренията, които внася в конструкцията на Нюкъмън, са толкова съществени, че с право можем да го смятаме за създател на първата парна машина, намерила практическо приложение. Първото голямо подобрение в машината, патентована в 1769 г., е добавянето на две отделни камери за събиране на парата. Освен това той изолира парния цилиндър и през 1782 г. вече създава машина с двойно действие. Заедно с други по-дребни, тези нововъведения четирикратно увеличават капацитета й. На практика това е равнозначно на разликата между едно хитро измислено, но не много полезно устройство и уред, който намира широко приложение в индустрията.