100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Лутер е продуктивен писател и много от книгите му имат силно въздействие. Една от най-значителните му работи е преводът на Библията на немски. Разбира се, това дава възможност на всеки що-годе грамотен германец да се запознае самостоятелно със Свещеното писание, без да разчита на църквата или на нейните проповедници. (Между другото, превъзходният език на Лутеровия превод оказва огромно влияние върху немския език и литература.)
Естествено, тук е невъзможно да изложим подробно учението на Лутер. Една от основните му идеи е доктрината за избавяне от греховете само чрез вяра — идея, заимствана от писанията на Свети Павел. Според Лутер човекът така е затънал в грехове, че само добрите дела не могат да го спасят от вечното проклятие. До спасение водят единствено вярата и Божията милост. Щом е така, ясно е, че продажбата на индулгенции е порочна практика, която доникъде не води. Традиционният възглед, че църквата е необходимият посредник между отделния християнин и Бога, се оказва погрешен. Ако прбследим Лутеровото учение, излиза, че изобщо няма основание Римокатолическата църква да съществува.
Освен че поставя под въпрос ролята на тази църква, Лутер протестира против редица нейни особени схващания и прояви. Например той отрича съществуването на чистилище и не приема идеята за безбрачие на духовните лица. В 1525 г. самият той се оженва за бивша монахиня и от този брак се раждат шест деца. Лутер умира в 1546 г., когато е на посещение в родния си град Айслебен.
Мартин Лутер не е първият протестантски мислител. Столетие по-рано негов предшественик е Ян Хус в Чехия, а още по-рано, през XIV век — английският богослов Джон Уиклиф. Да не говорим, че французинът Пиер Валдо, живял през XII век, с право може да се смята за един от ранните протестанти. Но учението на всеки от тях има само местно значение. В 1517 г. недоволството от католическата църква е толкова обичайно, че словото на Лутер мигом възбужда верижна реакция от протести, които скоро обхващат голяма част от Европа. Ето защо Лутер с право е смятан за човека, сложил началото на Реформацията.
Най-непосредственият резултат от Реформацията е възникването на различни протестантски секти. Въпреки че протестантството е само разновидност на християнството, при това не най-многочислената, то все пак има повече последователи от будизма и фактически от повечето други вероизповедания.
Вторият важен резултат от Реформацията са широко разпространените религиозни войни в Европа, които избухват след нея. Някои от тях (например Трийсетгодишната война в Германия от 1618 до 1648 г.) са страшно кръвопролитни. А независимо от войните политическите конфликти между католици и протестанти ще играят през следващите няколко века важна роля в политическия живот на Европа.
Реформацията има почти незабележимо, но много важно значение за интелектуалното развитие на Западна Европа, преди 1517 г. съществува само една официално установена църква — Римокатолическата, и несъгласните с нея са заклеймявани като еретици. Подобна атмосфера положително не насърчава самостоятелното мислене. След Реформацията, когато различни страни възприемат принципа на свобода на религиозната мисъл, става по-безопасно да се обсъждат всякакви въпроси.
Заслужава да се отбележи и друго. Най-много личности в нашата класация произхождат от Великобритания. На второ място идва Германия. Иначе казано, преобладават хора от протестантските страни в Северна Европа и Америка. От друга страна, прави впечатление, че само двама — Гутенберг и Карл Велики — са живели преди 1517 г. Останалите произхождат от други краища на света, а родените в страни, които едва по-късно стават протестантски, имат относително малки заслуги към човешката култура и история. Това очевидно подсказва, че протестантството и Реформацията са причината да има толкова много именити хора от тези райони през последните 450 години. Вероятно по-голямата интелектуална свобода в тях е изиграла съществена роля.
Лутер не е безпогрешен. Макар и бунтар срещу абсолютната власт на църквата, той се отнася с изключителна нетърпимост към всички, които му се противопоставят по религиозни въпроси. Може би тъкмо поради тази негова нетърпимост религиозните войни в Германия са далеч по-жестоки и кръвопролитни, отколкото например в Англия. Освен това Лутер е страшен антисемит и злобните му писания против евреите вероятно са прокарали пътя към ерата на Хитлерова Германия.
Лутер често подчертава колко е важно хората да се подчиняват на законната гражданска власт. Зад това прозира гледището му, че църквата не бива да се меси в гражданското управление. (Не трябва да се забравя, че Реформацията не е само богословски диспут. До голяма степен тя е националистичен германски бунт против влиянието на Рим и може би това е донякъде причината Лутер да има силната подкрепа на немското дворянство.) Но независимо от Лутеровите цели и намерения неговите изяви вероятно са накарали много немски протестанти да възприемат абсолютизма в политиката. В този смисъл писанията на Лутер вероятно също са помогнали да се проправи пътят към Хитлеровата ера.