100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Някои може да се запитат защо Мартин Лутер не е поставен на по-предно място в тази книга. Първо, защото, макар да е много важна личност за европейците и американците, не е така за жителите на Азия и Африка, където християните са малобройни. Колкото до повечето китайци, японци или индийци, различията между католици и протестанти почти не ги интересуват. (По същия начин едва ли много европейци се интересуват от различията между сунити и шиити — двете групи, изповядващи исляма.) Второ, Лутер се появява сравнително късно в историята и затова не може да има върху нея онова влияние, което имат Мохамед, Буда и Мойсей. Освен това през последните няколко века значението на вероизповеданието намалява и въздействието на религията върху човешките дела вероятно ще бъде далеч по-малко през следващото хилядолетие, отколкото през изминалото. Ако религиозните схващания продължават да губят значение, бъдещите историци ще отредят на Лутер още по-задно място от днешното.
И накрая, не бива да забравяме, че религиозните спорове през XVI и XVII век не са засегнали толкова много хора, колкото научните постижения през същия период. Това е главното съображение Лутер да бъде поставен след Коперник (негов съвременник), макар че е изиграл по-голяма самостоятелна роля в Реформацията, отколкото Коперник в научната революция.
26. ДЖОРДЖ ВАШИНГТОН
1732 — 1799
Джордж Вашингтон е роден в 1732 г. в Уейкфилд — Вирджиния. Син на богат плантатор, на двайсет години той вече е наследник на значително имущество. От 1753 до 1758 г. служи в армията и участва активно в битките с французи и индианци, които му носят не само боен опит, но и престиж. Завръща се във Вирджиния към края на 1758 г., когато се оттегля от военна служба. Малко след това се оженва за Марта Дандридж Къстис, богата вдовица с две деца. (Той няма свои деца.)
Следващите петнайсет години Вашингтон се грижи за имотите си и се оказва много способен стопанин. В 1774 г., когато е избран като делегат от Вирджиния за Първия континентален конгрес9, той е един от най-богатите хора в колониите.
Въпреки че Вашингтон не се числи към най-ранните поборници за независимост, Вторият континентален конгрес (на който също е член) единодушно го избира за командващ континенталните войски. Този избор, напълно логичен, се дължи на бойния му опит, на богатството и репутацията му, на добрата му физика (висок, здраво сложен), на способностите му на ръководител и най-вече на решителния му и силен характер. През войната за независимост той служи безплатно и със завидна всеотдайност.
Най-забележителните постижения на Вашингтон се отнасят към времето между юни 1775 г., когато поема командването на континенталните войски, и март 1797 г., когато изтича вторият му президентски мандат. Той умира през декември 1799 г. в дома си в Маунт Върнън.
Положението на Вашингтон като най-лична фигура в създаването на Съединените американски щати се определя от три негови важни роли.
Първо, по време на войната за независимост той се радва на успехи като военен ръководител. Разбира се, той съвсем не се доближава до класата на пълководци като Александър Велики или Юлий Цезар; победите му, изглежда, се дължат колкото на изумителната некадърност на противниците му — английските военачалници, толкова и на неговите лични качества. Но трябва да напомним, че други американски командири претърпяват жестоки поражения в тази война, а Вашингтон, макар и преживял няколко незначителни поражения, успява да я изведе до победния й край.
Второ, Вашингтон е председател на Конституционното събрание. Въпреки че неговите идеи не играят съществена роля при оформянето на американската конституция, подкрепата му и самото му име допринасят много за одобряването й от щатските управи. По онова време е имало значителна съпротива срещу новосъздадената конституция и без въздействието на Вашингтон никак не е сигурно дали е щяла да се приеме.
Трето, Вашингтон е първият президент на Съединените американски щати. Те наистина са имали късмет първият им президент да е човек от неговия ранг. Както се видя от историята на много южноамерикански и африкански страни, много лесно е една нова нация — макар и да започва с демократична конституция — скоро да се изроди във военна диктатура. Вашингтон е достатъчно твърд ръководител, за да не позволи новата нация да се разпадне, но няма болни амбиции да остане вечно на власт. Няма желание да бъде нито цар, нито диктатор и създава прецедент за мирно предаване на властта — прецедент, който в Съединените щати остава в сила до ден-днешен.
9
Нещо като законодателно събрание, чиято първа и май единствена задача е била да изрази недоволство от британското владичество; по негово подобие континентални се наричат и войските, създадени от Втория конгрес. — Б. пр.