100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Ясно е, че Маркс заслужава високо място в тази книга. Въпросът е колко високо? Дори ако признаем огромното влияние на комунизма, пак можем да се питаме за значението на самия Маркс в рамките на комунистическото движение. Поведението на съветското правителство никога не е било строго съобразено с трудовете на Маркс. Той излага концепции като Хегеловата диалектика и принадената стойност, но такива абстрактни понятия едва ли са оказали въздействие върху всекидневната практика на руското или китайското ръководство.
Неведнъж е посочвано, че марксистката икономическа теория е пълна с грешки. И наистина много от Марксовите конкретни предположения се оказаха неверни. Например той предвиждаше, че трудовите хора в капиталистическите страни ще обедняват все повече и повече; очевидно това не стана. Маркс предричаше също, че буржоазията ще изчезне, като повечето нейни членове ще се превърнат в пролетариат, и само малцина ще се издигнат до класата на капиталистите. Това също не стана. Освен това той вярваше, че засилената механизация ще намали печалбите на капиталистите — предвиждане, което се оказа не само погрешно, но и доста глупаво. Обаче правилни или неправилни, икономическите теории на Маркс нямат нищо общо с неговото влияние. Значението на един философ се определя не от правилността на неговите възгледи, а от това дали идеите му подбуждат хората към действие. Така погледнато, Маркс несъмнено има огромно влияние.
Марксистките движения подчертаваха главно четири основни идеи: 1) Малцина живеят в охолство, а повечето работници страдат от беднотия. 2) За да се избегне тази несправедливост, трябва да се установи социалистическа система, т. е. система, при която средствата за производство са в ръцете на държавата, а не на частни лица. 3) В повечето случаи единственият начин да се установи такава система е насилствената революция. 4) За да се запази социалистическата система, необходимо е дълго време да се поддържа диктатурата на комунистическата партия.
Всяка от първите три идеи е била недвусмислено изразявана далеч преди Маркс. Четвъртата е изведена донякъде от Марксовата идея за „диктатура на пролетариата“. Но времетраенето на съветската диктатура е като че ли повече резултат от практиката на Ленин и на Сталин, отколкото на учението на Маркс. Ето защо някои твърдят, че въздействието на Маркс върху комунизма е само формално, а не реално, и че уважението, отдавано на неговото учение, е само грим, само опит да се намери „научно“ оправдание за идеи и политика, които и без това са щели да бъдат възприети.
Макар такива твърдения да съдържат известна истина, те положително са пресилени. Ленин например не само твърди, че прилага учението на Маркс; той е чел трудовете му, възприел ги е напълно и вярва, че се ръководи от тях. Същото се отнася за Мао Цзедун и за много други комунистически ръководители. Вярно, Марксовите идеи може да са разбирани или тълкувани погрешно, но същото може да се каже за идеите на Исус, Буда или Мохамед. Ако цялата основна политика на марксистките правителства и движения беше извлечена директно от учението на Карл Маркс, той щеше да заслужава дори по-предно място в тази книга.
Някои Марксови идеи — например интересният възглед за „икономическото обяснение на историята“ — очевидно ще останат валидни дори след като комунизмът изчезне напълно. Обаче главният фактор за определяне мястото на Маркс ще бъде преценката за значението на комунизма в по-дългосрочна перспектива.
Едно столетие след смъртта си той имаше повече от един милиард последователи, поне формално. Това означава по-голям брой привърженици, отколкото е имала всяка друга идеология както в абсолютни числа, така и като част от населението на света. Това караше много комунисти да се надяват (а антикомунистите да се страхуват), че светът ще доживее пълното възтържествуване на марксизма.