Брак за една година
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брак за една година». Краткое содержание книги:
Същата сутрин Джейн се стресна, тъй като брат й Джеймс нахлу в каменната къща с почерняло от сажди и плувнало в пот лице. Девойката отстъпи още по-смутено, когато видя, че го придружава един висок и русокос непознат.
Джеймс се обърна към Магота.
— Стана злополука в ковачницата! Един от рицарите на господаря се изгори. Вземи бързо някакво мазило!
Лицето на Магота остана безизразно като камък.
— Моите лекове са само за шотландци, а не за някакъв си мръсен англичанин!
Джеймс я зяпна невярващо.
— Нуждаем се от помощта ти!
Магота скръсти ръце пред мършавите си гърди, стисна устни и твърдо заяви:
— Но няма да я получиш!
Тафи пристъпи напред.
— Мадам, аз съм уелсец, не англичанин. Някои от нашите уелсци са лечители като вас, но не познават билките по тези места. Можете ли да разкажете на нашия лечител за особеностите и качествата на някои от тукашните лековити растения?
— Мога, но няма да го направя.
Джеймс видя Джейн и се обърна към нея, изпълнен с отчаяно безсилие.
— Джейн, а ти?
Девойката хвърли загрижен поглед към Тафи и изтича да донесе сандъчето с билките и лекарствата.
— Лорд де Уорън ще ви бъде много благодарен, лейди — рече й Тафи по пътя към ковачницата.
Джейн видя облекчение и благодарност по лицето на оръженосеца, но и още нещо. Мускулестият младеж се изчерви, докато й говореше, и девойката смутено осъзна, че навярно този млад уелсец я харесва.
Когато наближиха ковачницата, видяха неколцина мъже, наобиколили един млад рицар. Той седеше, а друг рицар, очевидно загрижен за приятеля си, бе коленичил пред него. Там бяха и братът на Джейн, Алекс, както и Томас, другият оръженосец на лорд де Уорън. Те стояха с безпомощни физиономии, докато други двама тъмнокоси уелски стрелци разговаряха на келтски.
При вида на мъжете, Джейн се поколеба, но брат й я побутна насърчително напред. Лъхна я горещината от разпаления мангал. Тутакси разбра, че топлият въздух усилва болките на пострадалия.
— Моля — обърна се момичето към брат си Алекс, — изнесете го навън, за да е на хладно. Сложете го на тревата.
Бяха махнали туниката на младия рицар и Джейн видя изгарянето, което тръгваше от лакътя, продължаваше по горната част на ръката и достигаше до рамото. Мъжът бе в агония. Тя коленичи, за да огледа раната, а седмината мъже я заобиколиха и заговориха в един глас.
Разгневеният Томас й казваше, че двамата безмозъчни рицари се борели в ковачницата и когато лорд де Уорън се върне, ще им даде да се разберат. Приятелят на ранения, сър Хари, рицарят, с когото той се бе борил, заяви, че всичко е по негова вина и че Джайлс няма за какво да бъде укоряван. Двамата тъмнокоси уелсци заразпитваха Джейн за съдържанието на сандъчето й с лекове, настоявайки да им каже какво използва срещу изгаряния.
Уплашена от струпалите се край нея мъже, тя погледна умоляващо към брат си.
— Джеймс, моля те, кажи им да се отдръпнат малко.
Брат й разбра, че самото присъствие на непознатите я безпокои, и подкани мъжете да й направят повече място.
— Сестра ми е много срамежлива. Ако искате да помогне, ще трябва да отстъпите няколко крачки и да не давате воля на езиците си.
— Алекс, трябва ми ведро със студена вода — заяви Джейн и видя как начаса трима мъже хукнаха да изпълнят нареждането й. Тя извади една чиста ленена кърпа от сандъчето и погледна в очите на болния.
— Сър Джайлс? — Мъжът кимна и Джейн меко продължи: — Това ще отнеме огъня.
Забеляза колко бледо бе лицето му, а очите му — плувнали в сълзи, на които той упорито не искаше да даде воля. Потопи кърпата в студената вода и няколко пъти я изцеди върху изгорената ръка и рамо. Монотонното повтаряне на това действие сякаш имаше хипнотизиращ ефект върху младия рицар. Тя дори не докосваше кърпата до изгореното място, само изцеждаше студената вода.
Когато изпразни две ведра, девойката коленичи пред сър Джайлс, търпеливо изчаквайки лекия бриз да изсуши ръката и рамото му. Тогава извади от сандъчето си ароматен зелен мехлем и намаза дебел слой върху изгореното, което вече се бе покрило с мехури.
Сър Джайлс затвори очи. Сълзите потекоха по страните му.
— Това беше най-нежното докосване, което някога съм изпитвал, госпожице — дрезгаво прошепна той.
Приятелят му, сър Хари, приближи.
— Нуждаете ли се от превръзки, госпожице? Джейн го погледна сепнато, но когато видя колко е млад и колко е загрижен, част от страховете й се разсеяха.
— Не, по-добре да не го превързваме. Така мехлемът ще попие по-добре и след няколко часа ще подейства.