Шпионинът, който дойде на Коледа
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шпионинът, който дойде на Коледа». Краткое содержание книги:
Преследвачите са членове на руската мафия и Каган много добре познава жестокостта им, защото допреди броени часове самият той е бил един от тях. Тази вечер обаче всичко се е променило. Заслужил репутацията си на един от най-безмилостните наемници на руската мафия, Каган излиза от прикритие и убива един от другарите си. Той взема бебето, което е трябвало да отвлекат, и побягва.
Без връзка със специалните служби и с прострелна рана в ръката, Пол съзнава, че спасителният изход е почти невъзможен. Но на Коледа стават чудеса. Може би цъфналата коледна роза в двора на една от къщите в покрайнините на града е знак, че тук шпионинът ще намери помощ…
— А отзад?
— Кабинетът на Тед е зад всекидневната. До него е голямата спалня.
— Срещу стаята на Коул?
— Да. В края на коридора, който отделя тази част на къщата.
— Колко външни врати имате?
Когато Мередит отговори, гласът й трепереше — явно беше осъзнала какво се крие зад всичките тези въпроси.
— Три. Предната врата, страничната врата тук в кухнята и още една в кабинета на Тед. Тя води към градината в задния двор.
— А в мазето?
— Няма мазе. Повечето къщи в Санта Фе са построени върху скални плочи.
Една грижа по-малко — помисли си Каган.
— Таван?
— Не и при този плосък покрив.
— Вратата в кабинета на Тед дървена ли е, или плъзгаща се?
— Дървена.
„Поне не могат да влязат лесно“.
— Заключена ли е?
— Да. Проверих я, когато се канихме да тръгваме за партито. После я проверих пак, след като Тед… излезе.
— А другите врати? — Той отиде до вратата в кухнята, за да се увери, че е залостена.
— След яростния изблик на Тед заключих всички, повярвайте ми.
Каган хвърли още един разтревожен поглед през кухненския прозорец.
— Невинаги е бил такъв — каза Мередит.
— Тоест? — Окуражи я да продължи да говори с надеждата, че това ще я разсее.
— Той знае, че има проблем с алкохола. Когато се преместихме тук от Лос Анджелис, беше решил да започне на чисто. Именно затова дойдохме тук. Миналата пролет посети Санта Фе, за да участва в една бизнес конференция. Когато се върна, цяла нощ говореше само за планините, за светлината и за въздуха, който бил толкова чист, че всичко се виждало като на длан. Непрекъснато повтаряше, че наричат щата Вълшебната земя. Знаех какво има предвид. Определено имахме нужда от някакво вълшебство.
— И се преместихте тук? — насърчи я той.
— Два месеца по-късно, през юни, вече живеехме в тази къща. Спомням си, че на четвърти юли на площад Плаза имаше празнична закуска с палачинки, бяха се събрали хиляди хора. Седяхме под дърветата и гледахме музикантите на естрадата, които свиреха блуграс11. Хората танцуваха и се забавляваха. Тед ми се усмихна широко и каза: Днес е Денят на независимостта, обещавам.
Два пъти седмично посещаваше сбирки на анонимните алкохолици. Дълго време бяхме истинско семейство. Ходехме на ски. Пропътувахме цялата долина до Лос Аламос, за да видим къде са изобретили атомната бомба. Разгледахме скалните руини в Бендълиър каньон, испанския пазар, индианския пазар, фиестата. Това беше най-хубавото лято в живота ми.
През септември работата на Тед стана доста напрегната и той започна да прекарва по-малко време с нас. Не се оплаквах. Някой трябваше да ни плаща сметките. И аз дадох своя принос, започнах работа в един от музеите. После дойде Денят на благодарността и той се прибра вкъщи с една бутилка вино. Сигурно съм имала разстроен вид, защото каза: „Хей, това дори не е червено вино. Бяло е. Нищо няма да ми стане. Работя седем дни в седмицата. Какво е една печена пуйка без малко бяло вино?“
— И сега, един месец по-късно… — рече Пол, като остави гласа си да заглъхне.
— Ново място. Същите стари проблеми. Предполагам, че няма такова нещо като „да започнеш на чисто“. — Настъпи неловка пауза, после Мередит смени темата. — Бебето заспа. — Тя остави чашата на кухненската маса и излезе с детето през сводестата врата до хладилника.
Каган чу как върви пипнешком в другата стая и се зачуди какво е намислила. По пода се чу стържене. Силуетът на Мередит се появи отново и той я видя да влиза заднешком в кухнята, влачейки след себе си някакъв плетен кош.
— Беше в пералното помещение. Постлах вътре няколко хавлиени кърпи. Стана почти като истинско детско кошче. — Тя остави бебето в коша и го зави с една от кърпите.
— В пералното помещение има ли празно място зад пералнята и центрофугата? — попита я Каган. — Достатъчно голямо, че да ви побере?
— Да. — Гласът на жената прозвуча озадачено.
— Ако се случи нещо, вземете бебето и се скрийте там. Металните уреди могат да ви предпазят.
— Да ме предпазят от…?
Каган се обърна към вратата на всекидневната.
— Коул, чуваш ли ме?
— Да.
— Да ме предпазят от куршуми? — попита Мередит.
— Да стоите заедно е лоша идея — продължи Пол. — Така се превръщате в една мишена. Коул, ако нещо се случи, има ли място, на което можеш да се скриеш?
Момчето се умълча и се замисли.
— Тук има голям шкаф за телевизор. Мисля, че мога да се напъхам зад него. — Гласът му трепереше.
— Ако се стигне дотам, скрий се зад него. Трябва да си представиш това, което искаш да направиш. Ако го виждаш в съзнанието си, ако го репетираш наум и разбираш какво трябва да направиш, когато настъпи моментът, няма да допуснеш грешка. Ако се случи нещо…
11
Вид американска фолк музика с банджо и китари. — Б.пр.