Пир за врани

— Идвате от Кралски чертог — подхвърли на Хибалд един от местните. — Вярно ли е, че Кралеубиеца е осакатял?

— Съвсем вярно — каза Хибалд. — Загубил си е десницата.

— Аха — допълни сир Крейгтон, — сдъвкало му я едно вълчище, чух, едно от ония чудовища, дето се въдят в Севера. Нищо добро не иде от Севера. Боговете им даже са шантави.

— Не беше вълк — чу се да казва Бриен. — Джайм изгуби ръката си от един наемник, кохориканец.

— Не е лесна работа да се биеш с лявата ръка — отбеляза Лудата мишка.

— Ба — изпръхтя сир Крейгтон Дългия клон. — Че аз се бия еднакво добре и с двете.

— А, не се съмнявам в това. — Сир Шадрич вдигна половницата си за наздраве.

Бриен си припомни битката си с Джайм Ланистър в горите. Единственото, което можеше да прави, бе да държи меча му на разстояние. „Беше отслабнал от пленничеството си и с пранги на китките. Никой рицар в Седемте кралства не би могъл да застане срещу него в пълната му сила и без да му пречат пранги“. Джайм беше извършил много злини, но можеше да се бие. Осакатяването му беше чудовищно жестоко. Едно е да убиеш лъв, съвсем друго — да му отрежеш лапата и да го оставиш сломен и безпомощен.

Изведнъж гостилницата й се стори прекалено шумна, не можеше да издържи и миг повече тук. Измърмори за лека нощ и се качи да си легне. Таванът в стаята й беше нисък: като влезе с горящата свещ в ръка, трябваше да се наведе, за да не си чукне главата. Леглото бе широко колкото да спят шестима. Тя залости вратата и окачи оръжейния си колан на един от пилоните. Ножницата й беше простовата: дърво, увито в напукана кафява кожа, а мечът й беше още по-прост. Беше си го купила в Кралски чертог, да замести оръжието, което Храбрата дружина й бе отнела. „Мечът на Ренли“. Още я болеше, като помислеше, че го е загубила.

Но си имаше друг меч, скрит в навитото одеяло. Седна на леглото и го извади. Златото блесна на светлината на свещта и рубините заблещукаха червени. Измъкна Клетвопазител от богато украсената ножница и дъхът й секна. Вълните се лееха черни и червени, дълбоко в стоманата. „Валирианска стомана, с магия кована“. Беше меч, подобаващ на герой. Когато беше малка, дойката й беше пълнила ушите с приказки за доблест, разказвала й бе надълго и широко за храбрите подвизи на сир Галадон Морнски, за Флориан Глупака, за принц Емон Драконовия рицар и за други герои. Всеки мъж носеше прочут меч и със сигурност Клетвопазител бе един от тях, макар тя самата да не беше героиня.

— Ще защитаваш дъщерята на Нед Старк със стоманата на самия Нед Старк — уверил я беше Джайм.

Коленичила между леглото и стената, тя стисна меча и отправи безмълвна молитва към Старицата, чийто златен светилник показваше на хората пътя в живота. „Поведи ме — замоли се, — освети пътя пред мен, покажи ми пътя, който води към Санса“. Провалила беше Ренли, провалила беше лейди Кейтлин. Не трябваше да провали Джайм. „Той ми повери своя меч. Довери ми своята чест“.