Пир за врани

— Всички чеда на Майката са хубави. Девата да пази дано горкото момиче… и вас също, мисля. — Септонът вдигна на рамото си един от оковете на двуколката и започна да тегли. Просещите братя отново подхванаха молитвата. Бриен и двамата странстващи рицари останаха в седлата си, докато процесията бавно премина покрай тях по изровения път към Росби. Песента им полека заглъхваше и най-сетне стихна съвсем.

Сир Крейгтон надигна задник от седлото да се почеше.

— Що за човек би убил един свят септон?

Бриен знаеше що за човек. Край Девичето езеро хората от Храбрата дружина бяха вързали един септон за глезените на един клон и използваха тялото му да се упражняват в стрелба с лък. Зачуди се дали и неговите кости са натоварени на двуколката с всички останали.

— Човек трябва да е много глупав да изнасили мълчалива сестра — говореше сир Крейгтон. — Даже да ме пипне с ръце… казват, че са жени на Странника и женските им части били студени и мокри като лед. — Погледна накриво към Бриен. — Ъъъ… ще прощавате.

Бриен пришпори кобилата си към Дъскъндейл. Сир Илифер я последва, а сир Крейгтон пое тила.

След три часа настигнаха друга група, тътреща се към Дъскъндейл: търговец със слугите му и друг странстващ рицар. Търговецът яздеше пъстросива кобила, а слугите се редуваха да теглят фургона. Четирима се мъчеха в оковете и още двама крачеха до колелетата, но като чуха тропота на коне, се строиха около фургона, стиснали криваци от ясен. Търговецът извади арбалет, а рицарят — меча си.

— Ще прощавате за подозрителността — извика търговецът, — но времената са смутни, а си имам само сир Шадрич да ме пази. Кои сте вие?

— Че как кои — отвърна обиден сир Крейгтон. — Аз съм прочутият сир Крейгтон Дълъг клон, връщам се от битката на Черна вода, а това е приятелят ми, сир Илифер Бедняка.

— Не ви мислим зло — каза Бриен. Търговецът я изгледа подозрително.

— Милейди, вие да си бяхте стояли у дома. Защо сте облекли такова непривично облекло?

— Търся сестра си. — Не посмя да спомене името на Санса при обвинението в кралеубийство. — Тя е знатна девица и красива, със сини очи и кестенява коса. Може би сте я видели, с един едър рицар на четирийсетина години или с пиян шут.

— Пътищата са пълни с пияни шутове и похитени девици. Колкото до едри рицари, трудно е за един честен човек да опази корема си кръгъл, след като толкова хора стоят без храна… макар че вашият сир Крейгтон не е прегладнял, като гледам.

— Кокалът ми е едър — настоя сир Крейгтон. — Е, ще повървим ли заедно донякъде? Не се съмнявам в храбростта на сир Шадрич, но ми се струва дребничък, а три меча са по-добре от един.

„Четири меча“, помисли Бриен, но си задържа езика зад зъбите. Търговецът погледна ескорта си.

— Какво ще кажете, сир?

— А, от тия тримата няма какво да се боим. — Сир Шадрич беше жилав мъж с лисиче лице, с остър нос и къса тъмножълта коса; яздеше дългокрак светлокафяв жребец. Макар да нямаше повече от пет стъпки и две петини на ръст, се държеше самоуверено и надуто като петел. — Единият е стар, другият е дебел, а третата е жена. Да дойдат.