Пир за врани
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пир за врани». Краткое содержание книги:
— Както кажеш. — Търговецът отпусна арбалета си.
Щом продължиха по пътя, наетият рицар изостана назад и я огледа от глава до пети, като някой бут хубаво осолено свинско.
— Яка и здрава пачавра си, като те гледам.
Подигравката на Джайм я беше ранила дълбоко; думите на дребосъка почти не я засегнаха.
— Великан в сравнение с някои. Той се засмя.
— Достатъчно съм голям където трябва, пачавро.
— Търговецът те нарече Шадрич.
— Сир Шадрич от Сенчеста клисура. Някои ми викат Лудата мишка. — Завъртя щита си да й покаже герба, голяма бяла мишка със свирепи червени очи на кафяво и синьо поле. — Кафявото са земите, из коиго съм скитосвал, синьото — реките, които съм прекосил. Мишката съм аз.
— А луд ли си?
— О, доста. Простите мишки бягат от кръв и битки. Лудата мишка сама ги търси.
— Май рядко ги намира.
— Намирам достатъчно. Не съм турнирен рицар, вярно. За бойното поле си пазя силата, жено.
„Жено“ трябваше да е комплимент в сравнение с „пачавро“, предположи тя.
— Двамата с добрия сир Крейгтон имате много общо тогава. Сир Шадрич се засмя.
— О, съмнявам се, но току-виж излезе, че с тебе двамата търсим едно и също. Малка изгубена сестра, а? Със сини очи и кестенява коса? — Засмя се отново. — Не си единственият ловец из горите. И аз я търся Санса Старк.
Бриен запази равнодушна маска, за да прикрие тревогата си.
— Коя е тази Санса Старк и защо я търсиш?
— От обич, от какво друго?
Тя сбръчка чело.
— Обич?
— Аха. Обич към златото. За разлика от вашия добър сир Крейгтон, аз наистина се бих на Черна вода, но на губещата страна. Откупът ми ме разори. Знаеш кой е Варис, нали? Евнухът е предложил тежка кесия злато за това момиче, дето изобщо не си чувала за него. Не съм алчен. Ако някоя яка пачавра ми помогне да намеря това непослушно дете, бих разделил с нея жълтиците на Паяка.
— Мислех, че си се наел при търговеца.
— Само до Дъскъндейл. Хибалд е толкова стиснат, колкото и плашлив. А е много плашлив. Какво ще кажеш, пачавро?
— Никаква Санса Старк не знам — настоя тя. — Търся сестра си, благородно момиче…
— … със сини очи и кестенява коса, тъй де. Впрочем, кой е този рицар, който пътува със сестра ти? Или го нарече шут? — Сир Шадрич не изчака за отговор, което беше добре, защото Бриен нямаше отговор. — Един шут е избягал от Кралския чертог в нощта, когато умря крал Джофри, дебелак с нос, пълен със спукани вени, някой си сир Донтос Червения, от Дъскъндейл. Дано сестра ти и нейният пиян шут да не ги сбъркат с момичето Старк и сир Донтос. Виж, това би било много неприятно. — Смуши жребеца си и препусна напред.
Дори Джайм Ланистър рядко беше успявал да накара Бриен да се чувства толкова глупаво. „Не си единственият ловец из горите“. Онази Брела й беше разказала как Джофри лишил сир Донтос от шпорите, как лейди Санса молела Джофри да пощади живота му. „Той й е помогнал да избяга“, реши Бриен, като чу историята. „Намери сир Донтос и ще намериш Санса“. Трябваше да се сети, че ще има и други, които да я търсят. „Някои дори може да се окажат по-малко добронамерени от сир Шадрич“. Можеше само да се надява, че сир Донтос е успял да скрие Санса добре. „Но ако е така, как изобщо ще я намеря?“
Продължи да язди намръщена.
На свечеряване стигнаха до един хан, висока дървена постройка до стар каменен мост. Това било и името на хана, каза им сир Крейгтон: Стария каменен мост. Ханджията му бил приятел.
— Като готвач не е лош, а и бълхите в стаите му не са повече, отколкото другаде — препоръча им го той. — Кой е за топло легло тая нощ?
— Ние — не — рече сир Илифер Бедняка. — Нямаме пари за стаи.
— Аз мога да платя за трима ни. — На Бриен пари не й липсваха, Джайм се беше погрижил за това. В дисагите си беше намерила тлъста кесия, пълна със сребърни елени и медни звезди, по-малка, натъпкана със златни дракони, и свитък пергамент, заповядващ на всички верни поданици на краля да помагат на приносителя, Бриен от дома Тарт, която е по работа на Негово величество. Беше подписан с детския почерк на Томен, Първия с това име, Крал на андалите на Ройнар и на Първите хора и Владетел на Седемте кралства.
Хибалд нареди на хората си да оставят фургона до конюшните. От шестоъгълните стъкла на прозорците на хана грееше топла жълта светлина и Бриен чу как изцвили жребец, надушил миризмата на кобилата й. Тъкмо разхлабваше подпръга, когато едно момче дойде от конюшнята и каза:
— Позволете на мен, сир…
— Не съм сир — отвърна му тя, — но можеш да се погрижиш за кобилата. Нахрани я, изчеткай я и я напой.