Пир за врани
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пир за врани». Краткое содержание книги:
Земният хлад се просмука през одеялото и стигна до костите й. Скоро всеки мускул по тялото й се беше схванал и изтръпнал, от челюстта та чак до ходилата й. Зачуди се дали и на Санса Старк й е така студено сега и къде ли може да е. Лейди Кейтлин бе казала, че Санса е нежна душа, обичала лимонов кекс, копринени рокли и певци, с, песни за галантни рицари, но в същото време момичето бе видяло отсечената глава на баща си, а след това го бяха принудили да се омъжи за един от убийците му. Ако половината от тези приказки бяха зерни, то джуджето бе най-жестокият от всички Ланистъри. „Ако наистина е отровила крал Джофри, трябва да я е принудил Дяволчето. Била е сама и без приятели в онзи двор“. В Кралски чертог Бриен беше издирила някоя си Брела, една от слугините на Санса. Жената й каза, че между Санса и джуджето нямало много топлина. Навярно беше избягала не само заради убийството на Джофри, но и от него.
Каквито и сънища да бе сънувала Бриен, стопиха се, щом зората я събуди. Краката й се бяха вкочанили като дърво от студената земя, но никой не я беше притеснил, а вещите й си стояха непокътнати. Дрипавите рицари бяха станали и се бяха разшетали. Сир Илифер режеше една катерица за закуска, а сир Крейгтон стоеше срещу едно дърво и се облекчаваше с хубава дълга пикня. „Безимотни рицари — помисли тя, — стари и суетни, дебели и късогледи, но все пак свестни хора“. Радваше я, че все още се намират свестни хора по света.
Закусиха с печената катерица, стрити жълъди и туршия. Сир Крейгтон й описваше надълго и широко подвизите си на Черна вода, където посякъл поне десетима страховити рицари, чиито имена изобщо не беше чувала.
— О, каква битка беше само, милейди. Ужасна и кървава. — Призна, че сир Илифер също се бил храбро. Самият Илифер си мълча.
Като дойде време да поемат на път, подкараха от двете й страни, като стражи, пазещи някоя важна дама… макар пазителите на дамата да изглеждаха като мъничета пред нея и тя да беше много по-добре въоръжена от тях.
— Мина ли някой по време на смените ви? — попита Бриен.
— Например някоя девица на тринайсет с кестенява коса ли? — попита сир Илифер Бедняка. — Не, милейди. Никой.
— При мене имаше няколко — подхвърли сир Крейгтон. — Мина едно селско момче на пъстър кон, а час по-късно половин дузина пешаци, с прътове и коси. Видяха огъня ни, спряха се и дълго гледаха към конете, ама аз само им показах стоманата и им махнах да си вървят по пътя. Прости хора, като ги гледа човек, и отчаяни, но никой не е толкова откачен, че да се закача със сир Крейгтон Дългия клон.
„Да, никой не е толкова откачен“, помисли Бриен и се извърна настрана да прикрие усмивката си. За щастие сир Крейгтон беше твърде увлечен в разказа си за епичната си битка с Рицаря на Червеното пиле и не забележи смеха й. Чувстваше се добре, че си има спътници, макар и спътници като тези двамата.
Някъде към обед чу монотонно пеене — носеше се откъм голите кафяви дървета.
— Какъв е този звук? — попита намръщено Крейгтон.
— Гласове, извисени в молитва. — Бриен знаеше този напев. „Призовават Воина за закрила, молят Старицата да освети пътя им“.
Сир Илифер Бедняка опипа очукания си меч и дръпна юздите да изчака появата им.
— Вече са близо.
Благочестивият тътен на песента изпълни леса. И изведнъж източникът на звука се появи на пътя пред тях. Колоната водеха група просещи братя, мъже с проскубани бради в груботъкани роби, кои боси, кои със сандали. Зад тях крачеха шейсетина дрипави мъже, жени и деца, петниста свиня и няколко овци. Някои от мъжете носеха брадви, но повечето стискаха тояги. По средата трополеше двуколка от сиво напукано дърво, натоварена догоре с черепи и натрошени парчета кокали. Като видяха странстващите рицари, просещите братя спряха и пеенето заглъхна.
— Добри рицари — заговори един, — Майката ви обича.
— И вас, брате — отвърна сир Илифер. — Кои сте вие?
— Бедни хорица — каза един едър мъж с брадва. Въпреки есенния студ беше без риза, а на гърдите му бе изсечена седемлъча звезда. Воините на Андал били секли такива звезди по плътта си, когато прехвърлили Тясното море, за да покорят кралствата на Първите хора.
— Отиваме в града — добави една висока жена, застанала до двуколката, — да отнесем тези святи кости на Блажения Белор и да потърсим подслон и закрила от краля.
— Елате с нас, приятели — подкани ги дребен човечец в изтъркано расо на септон; на врата му се полюшваше вързан на каишка кристал. — Вестерос има нужда от всеки меч.
— Запътили сме се за Дъскъндейл — заяви сир Крейгтон, — но може и да се погрижим за безопасността ви до Кралски чертог.