Последният довод на кралете [bg]

— Откъде дойде… — В следващия миг всички закрещяха, затърсиха пипнешком оръжия или се хвърляха по очи на земята. Профучаха още стрели, една се заби с тракане и облак от искри в огъня.

Логън захвърли яхнията, грабна меча си и хукна. Сблъска се с едно от момчетата и го събори по лице на земята, подхлъзна се, залитна, но бързо се изправи и се втурна с всичка сила към дърветата, откъдето дойде стрелата. В такъв случай се тича или право към тях, или точно в обратната посока. Той направи своя избор несъзнателно. Всъщност понякога няма значение кое ще избереш, стига да направиш избора си бързо и да не спираш, след като си го направил. Когато приближи, Логън забеляза един от стрелците, успя да зърне бледото му лице, докато се пресягаше за нова стрела. Издърпа меча на Създателя от олющената му ножница и нададе мощен рев.

Най-вероятно стрелецът щеше да успее да пусне стрелата, преди Логън да го достигне, но имаше също толкова вероятност и да не успее. В крайна сметка онзи не устиска да провери. Малко хора преценяват трезво ситуацията, когато смъртта ги връхлита с пълна сила. Онзи пусна лъка и се обърна да побегне, но твърде късно, Логън го посече през гърба, преди да успее да направи и две крачки, и го запрати крещящ в храстите. Човекът се претърколи по гръб и целият оплетен в храсталака, заопипва колана си за нож. Логън вдигна меча, за да го довърши, но преди да го направи, от устата на стрелеца бликна кръв, тялото му потрепери, след което се отпусна и притихна.

— Още съм жив — почти без глас прошепна Логън и клекна до трупа. Напрегна очи в мрака. Може би за всички щеше да е по-добре да бе побягнал в обратната посока, но вече беше малко късно за това. Може би за всички щеше да е по-добре да си беше останал в Адуа, но и за това беше малко късно вече.

— Проклетият Север — изруга под носа си. Ако оставеше тези негодници живи, щяха да ги тормозят през целия път до фронта, нямаше да може да мигне от притеснение нощем, да не говорим за вероятността да свърши със стрела в лицето. Повече шанс щеше да има, като ги подгони, вместо да чака те да дойдат — урок, научен от много горчив опит.

Сега чуваше останалите от онези, които им бяха спретнали засадата. Препускаха из гората, кършейки клони и храсти по пътя си. Стиснал здраво дръжката на меча си, Логън хукна след тях. Избираше внимателно пътя си между стволовете и не бързаше да скъси дистанцията. Постепенно светлината от огъня и шума от крясъците на войниците от Съюза се стопиха зад гърба му. Беше дълбоко в гората, долавяше миризмата на борове, на мокра земя, а единственият му ориентир остана шумът от стъпките на тичащите. Логън се сля с гората, също както едно време. Не беше никак трудно. Получи се моментално, сякаш с години беше живял сред тези дървета. Разнесоха се гласове и той се залепи неподвижен до дънера на един бор. Заслуша се.