Последният довод на кралете [bg]

Джизал бързаше, докато напускаше жилището си, и ругаеше ядосано, докато влачеше след себе си тежкия сандък с багаж. Беше възмутен, че се налагаше сам да го мъкне, но бе сериозно притиснат от времето, но ако щеше да спасява Съюза от лудостта на собствените му поданици, не трябваше да губи и минута. Не отдели почти никакво време, преди да отхвърли решително мисълта да побегне към пристанището и да се качи на първия кораб за Сулджук. Беше приел повишението без капка колебание и сега не му оставаше друго, освен да изпълни поверената му задача. По-добре приключвай бързо с каквото трябва, вместо да живееш в страх от него. Превъртя ключа в ключалката, обърна се и подскочи от изненада, за една бройка да изписка като изплашено момиче. В сянката срещу вратата му имаше човек и шокът от изненадата се засили неимоверно, когато го разпозна.

В коридора стоеше сакатият Глокта, подпираше се тежко на бастуна си и се хилеше с отвратителната си беззъба уста.

— Може ли да поговорим, полковник?

— Ако става дума за тази работа със селяните, всичко е под контрол. — Джизал не успяваше да потисне напълно гримасата на отвращение на лицето си. — Не му берете грижа…

— Не става дума за това.

— Тогава какво?

— Арди Уест.

Изведнъж Джизал осъзна колко пуст бе коридорът. Войниците, офицерите, прислугата, всички бяха заминали за Англанд. Доколкото му беше известно, сега в цялата сграда на казармата бяха само те двамата.

— Не виждам какво общо може да има това с…

— Брат й, нашият общ приятел, Колем Уест, помните го, нали? Тревожно изражение на лицето, изтъняваща коса? Тежичък характер? — Джизал усети как гузно се изчервява. Естествено, добре помнеше въпросния човек, но най-вече помнеше тежкия му характер. — Дойде при мен малко преди да замине на война в Англанд. Помоли ме да се погрижа за сестра му, докато той отсъства и рискува живота си. Обещах му, че ще го направя. — Глокта направи една провлачена крачка напред и кожата на Джизал настръхна. — Поех отговорност, която, уверявам ви, вземам толкова на сериозно, колкото и всяка поставена ми от архилектора задача.

— Разбирам — пресипнало отвърна Джизал. Това напълно обясняваше появата на сакатия в къщата на Арди онзи ден, факт, който досега леко го озадачаваше. От друга страна, когато вече знаеше причината, не му стана по-леко. Напротив, беше доста по-притеснен.

— Не мисля, че Колем Уест би останал доволен от това, което очевидно става през последните няколко дни, не сте ли съгласен?

— Не отричам, че я посещавам… — Джизал пристъпи нервно от крак на крак.

— Вашите посещения — прошепна сакатият — вредят на репутацията на това момиче. Сега имате три възможности. Първо, и това е вариантът, който мен лично най-много ме устройва, тръгвате си, забравяте, че някога сте я виждали, и никога повече не се срещате с нея.