![Последният довод на кралете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/1/3/posledniyat-dovod-na-kralete-bg-download.jpg)
Последният довод на кралете [bg]
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният довод на кралете [bg]». Краткое содержание книги:
— Разбира се, освен ако откритият бунт може да се нарече нищо сериозно.
— Бунт ли? — преглътна мъчително Джизал.
— Този човек, Щавача — изплю името лорд-шамбеланът, — от месеци обикаля из провинцията, подбужда недоволство и приканва към неподчинение, подкокоросва селяните към престъпления срещу господарите им, срещу земевладелците, срещу техния крал!
— Никой не предполагаше, че може да се стигне до въстание — гневно изкриви устни Варуз, — но след един от протестите им край Келн група селяни, подбуждани от този Щавача, се въоръжили и отказали да се разотидат. Успели да надделеят над местния земевладелец и бунтът се разраснал. Днес научихме, че разбили сериозна войска под командването на лорд Финстър, запалили имението му и обесили трима събирачи на данъци. Запътили са се към Адуа и опустошават провинцията по пътя си.
— Опустошават? — промърмори Джизал и извърна поглед към вратата. Грозна дума е това „опустошават“, помисли си той.
— Тъжна история, наистина — с прискърбие отбеляза Маровия. — Половината от тези хора са честни мъже, верни на своя крал, единствено алчността на местните лордове ги е подтикнала към неподчинение.
— Няма извинение за държавна измяна! — избухна възмутен Варуз. — Пък и така да е, другата половина са крадци, негодници и бунтари. Заслужават да бъдат бичувани по пътя към бесилката!
— Висшият съвет се произнесе с решение — прекъсна ги Хоф. — Този Щавача е заявил, че смята да представи на краля списък с искания. На краля! За нови свободи. За повече права. За равенство между хората и куп други опасни глупости. Скоро ще се разчуе, че са на път за столицата, и ще настане истинска паника. Протести в подкрепа на селячеството, протест срещу него, безредици. А положението и бездруго се крепи на косъм. Две войни, влошеното здраве на краля, липсата на наследник на трона. — Хоф удари с юмрук по масата и Джизал подскочи от изненада. — Те не трябва да стигат до града!
Варуз сплете пръсти пред себе си.
— Двата останали в Мидърланд полка на Кралската гвардия ще бъдат изпратени да овладеят опасността. Приготвен е и списък с отстъпки — свъси чело маршалът, докато произнасяше думата. — Ако селяните се съгласят да преговарят и се разотидат по домовете си, животът им ще бъде пощаден. Но ако Щавача не е склонен на благоразумие, така наречената му армия трябва да бъде унищожена. Разпръсната. Смазана.
— Мъртви — добави Хоф, докато търкаше с дебелия си палец едно петно на масата. — А подстрекателите — предадени на Инквизицията на Негово величество.
— Наистина тъжна история — промълви Джизал, без дори да се замисли над думите си. При споменаване на въпросната институция, по гърба му полазиха тръпки.
— Но е неизбежно — каза Маровия и натъжено поклати глава.
— Няма две мнения по въпроса. Варуз изгледа намръщено Джизал през масата. — През всяко село, през всеки град, през всяка ферма, през която минат, трупат нови и нови попълнения в редиците си. Цялата провинция ври и кипи от бунтовници. Безспорно, зле дисциплинирани и зле въоръжени, но по наши сведения в момента наброяват около четиридесет хиляди.
— Четиридесет… хиляди? — Джизал запристъпя нервно на място. До момента си мислеше, че става дума за няколкостотин, при това голи и боси. Естествено, тук горе, зад стените на Агрионт, зад градските стени нямаше опасност. Но четирийсет хиляди разгневени мъже беше сериозна бройка, пък било то и обикновени селяни.
— Кралската гвардия е в процес на подготовка — един пехотен и един кавалерийски полк. Единственото, което им липсва до момента, е командир, който да оглави похода.
— Хм — замисли се Джизал. Не завиждаше на злощастния офицер, на когото щеше да се падне подобна задача. Щеше да е превъзхождан по численост пет към едно и изправен срещу тълпа диваци, окрилени от вярата в справедлива кауза и дребни победи над местни земевладелци, опиянени от омраза към благородници и монархия, жадни за кръв и плячка…
Изведнъж очите му се разшириха от изумление.
— Аз?
— Ти.
Той се засуети в търсене на подходящите думи.
— Не искам да прозвуча… като неблагодарник, надявам се, разбирате, но със сигурност, искам да кажа, мисля, че има доста по-подготвени хора за такава задача. Лорд-маршале, вие лично…
— Живеем в сложни времена. — Хоф стрелна Джизал с поглед изпод рунтавите си вежди. — Много сложни времена. Нужен ни е човек без… определена принадлежност. Трябва ни някой с чисти мотиви. Не се сещам за по-подходящ човек.