Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
— Автентични ли са картите?
— Разбира се. И разкриват топографски детайли, които може да са били придобити само със сложни сеизмични проучвания. Например бреговете на Антарктида са очертани така, сякаш няма ледена покривка.
— И какво значение има това?
— Дом, картата е отпреди петстотин години! Антарктида е била открита чак през 1818 година.
Тя го погледна втренчено. Не знаеше дали да му вярва.
— Ако не ми вярваш, свържи се с военноморския флот на Съединените щати. Анализът им потвърди точността на картографията.
— Но какво общо има картата с Мексиканския залив или с предсказанието за Деня на Страшния съд?
— Преди петнайсет години баща ми и аз намерихме подобна карта, само че това беше оригиналът, датиращ отпреди хиляди години, като онзи, на който е попаднал Пири Рейс. Беше запечатана в контейнер от иридий, заровен в платото Наска. Успях да направя снимка преди пергаментът да се разпадне. Ще я намериш в края на дневника на баща ми. На картата е обозначено място, оградено в червено. Намира се в Мексиканския залив, на север от полуостров Юкатан.
— Какво представлява знакът?
— Не знам.
„Приключвай“ — помисли Доминик.
— Мик, не се съмнявам в думите ти, но ако… ако космическият сигнал няма нищо общо с предсказанието на маите? От НАСА казват, че радиосигналът идва от далечна точка на повече от хиляда и осемстотин светлинни години. Това би трябвало да те успокои. — Тя се усмихна. — Малко вероятно е през следващите шейсет дни да видим извънземни да пристигат от пояса на Орион.
Очите ни Мик се отвориха широко, отстъпи назад и стисна главата си.
„О, боже, притиснах го твърде много.“
— Какво има, Мик? Добре ли си?
Той вдигна предупредително пръст, после коленичи на пода.
Очите му бяха черни прозорци към съзнанието, разсъждаващо със скорост хиляди километри в час.
„Може би греша и той наистина е луд.“
Дългият миг отмина и Мик вдигна глава. Очите му бяха страшни.
— Имаш право, Доминик — прошепна той. — Абсолютно си права. Онова, което ще унищожи човечеството, няма да дойде от космоса. То вече е тук. В Мексиканския залив.
За да разбере по-добре и накрая да разкрие загадката в календара на маите и предсказанието за Деня на Страшния съд, човек трябва да изследва произхода на културите, които първи са процъфтели в Юкатан.
Първите заселници били номадски племена и се появили в Централна Америка около 4000 г.пр.Хр. После станали земеделци и започнали да отглеждат царевица, хибрид от дива трева, авокадо, домати и тикви.
И после, 2500 г.пр.Хр. дошъл Той.
Той бил белокож мъж с продълговато лице и бяла брада и коса, мъдрец, който според легендата пристигнал по море в Мексиканския залив, за да образова местните жители и да им даде мъдрост.
Говорим за образовани туземци — олмеките, което означава „обитатели на земята на каучука“. Впоследствие те станали „Майката Култура“ на цяла Централна Америка, първото сложно структурирано общество в Северна и Южна Америка. Под влиянието на „брадатия“ олмеките обединили региона около залива. Постиженията им в областта на астрономията, математиката и архитектурата оказали въздействие върху запотеките, маите, толтеките и ацтеките — култури, които процъфтели през следващите няколко хиляди години.
Почти изведнъж недодяланите обитатели на джунглата започнали да издигат сложни в архитектурно отношение постройки и церемониални центрове. В архитектурните и публичните произведения на изкуството прилагали изумителни методи на инженерство. Олмеките измислили древната игра с топка, както и първия метод за записване на събитията. Те направили и големи монолитни глави от базалт, високи три метра, много от които тежат по трийсет тона. Как са били пренесени тези огромни глави, още остава загадка.
Изключително важно е, че олмеките са първата култура в Централна Америка, издигнала пирамиди и използвала изумителни познания по астрономия и математика. Тези постройки, ориентирани към съзвездията, показват, че олмеките са разбирали прецесията — откритие, породило мита за сътворението в „Попол-вух“.