Извънредна ситуация
- Автор: Уайт Майкл
- Серия: Е-форс #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-244-0
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Извънредна ситуация». Краткое содержание книги:
И с тях тръгват на първата си мисия — спасяването на влиятелен политик. Сенатор Форман е успял да си създаде могъщи врагове и те го искат мъртъв. Най-опасният наемен убиец на света го търси.
Поседя няколко минути в колата, за да се овладее. Лекарят му бе казал да не се ядосва и да внимава за кръвното си налягане. Но откакто родителите му дойдоха, се случваше точно обратното. Удари волана и започна да ругае. Почувства се малко по-добре, след като изпусна парата. Те бяха свестни хора, просто бяха объркани.
„Може би ги хваща и старческото оглупяване“, помисли си Саймън и изведнъж си представи майка си и баща си с трийсет години по-млади. Спомни си как излизаха и оставяха него и брат му с бавачката. Бяха облечени в най-хубавите си дрехи и изглеждаха невероятно елегантни — бяха богати, успели и много красиви. А той си пожелаваше да стане точно като баща си, когато порасне, и също като него да има красива съпруга — ако не колкото майка му, то поне приблизително.
Въздъхна дълбоко, завъртя ключа в стартера и потегли от паркинга.
Видя ги след двайсет метра да вървят ръка за ръка по тротоара. Отначало не го забелязаха. Личеше, че са щастливи. Сякаш се наслаждаваха на приключението. Нанси се изсмя, погледна Марти и го целуна по бузата, после склони глава на рамото му.
Чуха колата и се обърнаха. Саймън спря до тях, свали прозореца и надникна през него.
— Няма нужда — каза Марти.
— Знам. Но ако не влезете, ви обещавам, че ще карам из Лос Анджелис и ще форсирам на всеки знак стоп, докато не счупя двигателя. Такъв облак изгорели газове ще вдигна, че ще се вижда от космоса.
28.
Калифорнийският конферентен център, Лос Анджелис
18:30 ч. Тихоокеанско време
(47 минути преди инцидента)
Стана нервен точно навреме, четирийсет и пет минути преди да излезе на сцената. Кайл Форман познаваше добре ритуала и крачеше тревожно из стаята. След три минути на вратата се почука.
— Добре — каза Форман и си оправи вратовръзката пред огледалото. — Да вървим.
В коридора към агентите на ЦРУ се бе присъединил и униформен полицай. Единият от ЦРУ поведе, а другият вървеше най-отзад. След толкова години под прожекторите сенатор Форман бе свикнал с охраната, но тя никога не му даваше усещане за пълна сигурност. Както всички останали и той бе гледал кадрите, на които пръсват черепа на Кенеди с куршуми, долетели поне от две посоки. Години по-късно и Роналд Рейгън за малко да предаде богу дух, когато Джон Хинкли младши реши да се развихри. Хората около него не можеха да направят почти нищо, за да го предпазят.
Хотелската стая беше на седмия етаж на хотел „Хилтън“ зад Калифорнийския конферентен център. Двайсететажната постройка беше винаги пълна. Асансьорът ги свали до третия етаж, където фоайето беше заключено. Щяха да го вземат оттам след точно двайсет и девет минути и през покрит със стъкло мост да го заведат на първото ниво на конферентния център. След това друг асансьор щеше да го свали на приземния етаж, а оттам щеше да се придвижи зад сцената точно три минути преди определения за излизането му час.
Във фоайето го чакаха малка група хора. Генералният мениджър на целия комплекс — конферентния център плюс хотела — се ръкува с него, а млада жена с прилепнала черна пола и бяла риза му предложи чаша шампанско. Той отказа и помоли за минерална вода „Перие“ с лед и лимон.
— Нямате ли нужда от едно за отскок? — пошегува се генералният мениджър и отпи от своето шампанско.
— Никога преди да изляза на сцена — отвърна Форман. — Но после… това е вече друга работа.
Форман седна и благодари на сервитьорката, когато тя остави водата на масата. Агентите на ЦРУ стояха до вратата, униформеният полицай се разхождаше по коридора отвън. Черен хеликоптер на лосанджелиската полиция прелетя покрай прозореца и всички глави се извърнаха натам.
— По всичко личи, че се грижат за мен — каза Форман и вдигна чашата си. — За специалните служби! — Усмихваше се, но дълбоко в себе си беше неспокоен, дори повече от обикновено преди излизане на сцената. — А сега, дами и господа — добави той, — ако нямате нищо против, искам още веднъж да си прегледам речта.
Асистентът на Форман постави внимателно ръка на рамото на генералния мениджър. Той разбра знака, подаде празната си чаша на сервитьорката и поведе малката група към коридора.
— Успех, сенаторе — извика той.
Форман вдигна глава и промълви „благодаря“, а асистентът му подаде речта и червен химикал.
От опит знаеше, че най-доброто средство против нервност е да си намери работа. Но тази вечер имаше и нещо друго, което не можеше съвсем да си обясни. „Може би просто се тревожа за Санди“, опитваше се сам себе си да убеди. Това, което усещаше, беше по-дълбоко от обикновена тревога. Нямаше представа откъде се е взело и изобщо не вярваше в такива неща като шесто чувство, но усещането беше необяснимо. Най-точно можеше да се опише като предчувствие.