Извънредна ситуация
- Автор: Уайт Майкл
- Серия: Е-форс #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-244-0
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Извънредна ситуация». Краткое содержание книги:
И с тях тръгват на първата си мисия — спасяването на влиятелен политик. Сенатор Форман е успял да си създаде могъщи врагове и те го искат мъртъв. Най-опасният наемен убиец на света го търси.
26.
17:02 ч. следобед Тихоокеанско време
(2 часа и 15 минути преди инцидента)
Дракон сви на юг от глендейлското шосе към Холивуд и се вля в натоварения трафик. Навсякъде имаше ченгета. На сто метра пред него се виждаше пропускателен пункт. Дракон хвърли поглед към огледалото за обратно виждане. Колите бяха калник до калник и нямаше никакви отбивки чак до пункта. Извади пистолета от джоба си и го сложи до „Яригин“ в металната кутия под предната седалка. Заключи я и хвърли ключа в жабката. Другите оръжия вече бяха в скривалище срещу конферентния център още преди посещението при Декстър Тейт.
Колата пред него бе спряна от две ченгета на мотоциклети и на Дракон му се стори, че ще го пуснат. Но тогава дадоха и на него знак да отбие. Към двете коли тръгна по един полицай. Вторият застана до тойотата, посочи на Дракон да свали прозореца и поиска книжката му. Без да каже дума, Дракон му подаде пластмасовата карта.
— Бихте ли слезли от колата, господине?
Дракон се подчини и ченгето го претърси.
— Отворете багажника, моля.
Дракон се наведе в колата и натисна едно копче. Багажникът се отключи и капакът му се вдигна нагоре. Полицаят отиде отзад и погледна в празното отделение.
— Имате ли оръжие, господине? — попита той и се взря в очите на Дракон.
Дракон срещна погледа му с точно толкова нервност, колкото беше необходимо.
— Ъ… не, полицай.
Ченгето тръгна да претърси и вътрешността на колата. Когато се надвеси в кабината, хвърли един поглед към натовареното движение и измърмори:
— Какво, по дяволите… — Направи крачка назад и видя колегата си, който тичаше към него и говореше по радиостанцията.
Двама старци на велосипеди прекосяваха пропускателния пункт, като се промушваха между колите. На багажниците на колелата им бяха прикрепени плакати. На единия пишеше: „2 колела — добре, 4 колела — зле“, а на другия: „Изхвърлете колите, качете се на велосипеди“.
Само след миг и двете ченгета бяха на моторите си. Запалиха ги и също тръгнаха между колите. Дракон беше учуден почти колкото полицаите, но всичко това му се стори много забавно. Усмихна се, качи се пак в тойотата и се върна в основния поток от коли.
27.
18:24 ч. следобед Тихоокеанско време
(53 минути преди инцидента)
Саймън Гардинър вървеше мълчаливо на крачка пред родителите си. Стигнаха до стълбището пред полицейския участък, когато последните лъчи на залязващото слънце се процеждаха през далечните палми покрай магистралата. Виждаха се черните силуети на колите и мъгливата светлина на фаровете им.
— Липсата на самодоволство у теб е доста дразнеща, синко — каза Марти полусериозно.
— О, не се тревожи, татко, много съм самодоволен. Но да приемем, че парите, които ми дължите за адвокатските ми услуги, са част от това, което аз ви дължа, задето ме изпратихте да уча право.
— Е, все някога трябваше да се възползваме от това! — отвърна баща му.
Саймън ги поведе към мерцедеса си.
— Много съм ядосан, че не ни върнаха велосипедите — каза троснато Марти. — Наистина съм ядосан.
— О, стига, татко! Ти какво очакваше?
— Това е нарушение на гражданските ни права. Защо не направи нещо?
— Изложили сте на риск гражданските си права, когато сте решили да пренесете протеста си на градските магистрали — отвърна Саймън язвително. — Утре ще можете да си вземете велосипедите. А сега да се прибираме. Морийн прави пай с къпини.
Марти и Нанси се спогледаха.
— Ние ще продължим — каза Нанси Гардинър.
Саймън изгледа ледено и двамата.
— И какво смятате да направите този път? Да тръгнете пеша по магистралата? — Изведнъж побесня от гняв. Мразеше тези екологични глупости. Те бяха за хипитата и безделниците. Обаче някак си — от всички хора на земята — точно неговите родители бяха покварени от комунистите и започнаха да създават проблеми.
Марти се канеше да му отговори, но Нанси вдигна ръка и го спря.
— Не е далече, Саймън. Има автобус на Шесто авеню.
— О, за бога! Защо? Защо сте толкова… вироглави? Какво ви е прихванало?
И двамата мълчаха. Саймън ги изгледа ядосано, извади ключовете от джоба си и натисна дистанционното, за да отключи колата.
— Добре! Хващайте тогава проклетия автобус. Забавлявайте се. — И им обърна гръб.