Извънредна ситуация
- Автор: Уайт Майкл
- Серия: Е-форс #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-244-0
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Извънредна ситуация». Краткое содержание книги:
И с тях тръгват на първата си мисия — спасяването на влиятелен политик. Сенатор Форман е успял да си създаде могъщи врагове и те го искат мъртъв. Най-опасният наемен убиец на света го търси.
Двамата бяха преминали седемдесетте, бяха стройни и със здрав вид. Излъчваха младежка енергия и целенасоченост. Имаха тъмносини очи, почти еднакви на цвят. Това беше едно от нещата, които ги привлече един към друг от самото начало, входът към интимността, която продължаваше вече четирийсет и две години и ставаше по-силна с всеки изминал ден.
Марти излезе до караваната и Саймън дръпна майка си настрани.
— Мамо, не можеш да отидеш в този вид. Откачено е.
Тя изгледа сина си със смесица от учудване и обич.
— Саймън, повече няма да споря с теб.
— Морийн, моля те, поговори с нея — обърна се той отчаяно към жена си.
— Мисля, че вече са решили, скъпи.
— Така е — отвърна Нанси. — Знаеш колко е увлечен баща ти по борбата за чиста околна среда. Защо не се откажеш вече?
— Значи татко те принуждава?
— Не съм казала такова нещо, Саймън. Аз също вярвам в тази кауза. Но баща ти живее за нея.
Марти се върна през предната врата.
— Готова ли си, скъпа?
Нанси си сложи каската, закопча я и вдигна палец към съпруга си.
— Татко, преди да тръгнете, искам да поговорим.
— Да му се не види. Не може ли да почака, докато се върнем?
Саймън вече крачеше по коридора към кабинета си и Марти го последва. Саймън затвори вратата.
— Какво има? — попита Марти Гардинър малко по-грубо, отколкото възнамеряваше.
— Има ли нещо, което мога да кажа, за да ви спра?
Възрастният мъж седна на кожен стол срещу внушителното махагоново бюро на сина си.
— Виж какво, синко, не съм дете. Знам какво правя. Забравяш, че съм израснал в този град.
— Да, татко, но това е било преди петдесет години. Градът се е променил.
Марти въздъхна дълбоко.
— Саймън, майка ти е отдаден екоактивист. Дълбоко вярва в тази кауза.
— Значи го правиш заради мама? Защото ако е така…
— Не, изобщо не.
— Защо аз да не ви закарам? На мен изобщо не ми пука за замърсяването на околната среда.
Марти поклати глава.
— Нищо не разбираш, сине. — Саймън мълчеше и баща му продължи: — Я се погледни. На теб не ти пука за теб самия. Имаш наднормено тегло, преуморяваш се. Ти за себе си не се грижиш, а какво остава за света, който споделяме. Както си тръгнал, ще умреш много преди мен. — Изгледа сина си с каменно изражение. — Внимавай, сине, внимавай. — И след това излезе.
25.
Лос Анджелис
16:01 ч. Тихоокеанско време
(3 часа и 16 минути до инцидента)
Дракон паркира тойотата пред четириетажния жилищен блок в Глендейл — неугледна тухлена сграда в затънтена улица. Не бе боядисвана от 60-те години, а контейнерите за боклук преливаха по разбитата алея. Миришеше лошо.
Тръгна по стълбите. Наоколо не се виждаше никой, стълбището също беше заринато с отпадъци, а по стените имаше петна от урина. Вонеше по-лошо, отколкото на алеята. Мъжът, когото търсеше, се казваше Декстър Тейт и живееше на третия етаж. Дракон бе идвал тук седмица по-рано, за да направи офертата.
Декстър го очакваше и отвори вратата, преди Дракон да почука. Тясното антре бе боядисано в противен розово-лилав цвят и водеше към миниатюрна всекидневна с два изтърбушени фотьойла и ниска маса, покрита с бутилки и пакети цигари. В ъгъла имаше голям телевизор. По него предаваха футболен мач между „Чарджърс“ и „Бронкос“.
Декстър се тръшна в един от фотьойлите и кимна към другия. Дракон пренебрегна поканата. Декстър запали цигара.
— Бих предпочел да не пушиш — каза Дракон, сграбчи цигарата му и я смачка.
Декстър застана нащрек и понечи да протестира, но се отказа.
— Предполагам, че всичко е наред? — попита Дракон и руският му акцент пролича на думата „предполагам“.
— Разбира се. Носиш ли втората вноска?
— Всичко с времето си, г-н Тейт, всичко с времето си. Искам да видя схемата. Разкажи ми какво си свършил… моля.
Декстър сви рамене и стана от фотьойла. До едната стена имаше шкаф на „ИКЕА“, който изглеждаше така, сякаш не е сглобен правилно. Две от полиците бяха килнати. Декстър отвори едно чекмедже и извади голямо руло хартия. Отиде до масата, избута всичко на пода и разтвори рулото. На него имаше схема на Калифорнийския конферентен център в сърцето на Лос Анджелис. Декстър вдигна няколко бутилки и ги сложи в ъглите на схемата, за да я държат разтворена. После придърпа едното кресло към масата. Дракон погледна над рамото му.