Извънредна ситуация
- Автор: Уайт Майкл
- Серия: Е-форс #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-244-0
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Извънредна ситуация». Краткое содержание книги:
И с тях тръгват на първата си мисия — спасяването на влиятелен политик. Сенатор Форман е успял да си създаде могъщи врагове и те го искат мъртъв. Най-опасният наемен убиец на света го търси.
Женският глас на компютъра отвърна веднага и в същото време на големия екран се появиха цифри.
— Според „Голямо око 7“ първият взрив е имал скорост на детонация 5,684 километра в секунда, а вторият — 6,092 километра в секунда. Температура в епицентъра на първата експлозия — 6670 градуса по Целзий; на втората — 6900 градуса по Целзий.
— Пийт — каза Марк и се обърна към него. — Ти си експертът. Преведи ни тези числа.
Питър Шерингъм поклати глава.
— Никак не изглежда добре — каза той и прокара ръка през косата си. — Всъщност е много зле. Всеки взрив се равнява на избухването на един тон динамит. От порядъка е на най-големите въздушни бомби, пускани в Ирак.
— По последни данни от „Голямо око 7“ първият взрив е с еквивалент 0,9 тона динамит, а вторият — 1,2 тона — потвърди Сибил.
— А видът експлозив? — попита Пийт и се приближи към Том и компютъра. — Някаква информация от сателита, Сибил?
— Предварителният спектроскопски анализ показва наличие на поне 24 различни вещества. Най-често срещаните са калциев хлорид и парафин, наблюдават се и високи нива на фосфор.
— Да, това е НВХ.
— Какво е това? — попита Джош.
— Много мощен пластичен експлозив, използван от армията. Такива поражения могат да бъдат нанесени с парче колкото юмрук. Няма миризма и се крие много лесно. Изключително подходящ избор за подобен атентат.
— Кой друг, освен военните го използва? Характерен ли е за определени групи?
— Да, беше любим на „Ал Кайда“. Чеченските бунтовници също го използват. Както и иракската съпротива. Популярен е.
Марк отиде при Пийт и Том зад конзолата.
— За какви поражения става въпрос?
Пийт поклати глава, заби поглед в обувките си и въздъхна тежко.
— Картината ще е много грозна, Марк. По моя преценка 90 процента от хората в радиус от 30 метра за загинали. Но нямаме данни за местоположението на бомбите и структурата на конферентния център. Виж какво стана на 11 септември. Кой да предположи, че кулите ще се срутят?
Отново настъпи мълчание. Никой не знаеше какво да каже. Този път първа проговори Стефани.
— Марк, ти какво мислиш?
— Че не сме готови.
Питър, Джош и Стеф започнаха да протестират едновременно.
— Почти завършихме обучението. Знаем какво правим — заяви Джош.
Марк вдигна и двете си ръце.
— Разбирам ентусиазма ви. Заслужава възхищение, но не можем да рискуваме…
— Не говори глупости, Марк — обади се Пийт.
Марк изглеждаше озадачен, но после каза:
— Добре. Спасителните служби пътуват нататък. Можем да им предложим помощ оттук — данни от сателита, всичко, което може да им свърши работа.
— Това са пълни глупости, Марк, и ти много добре го знаеш — сопна се Джош. — Ние можем да достигнем части от сградата, до които спасителните екипи няма да имат достъп. Можем да транспортираме ранените до болници, да гасим пожари, да стабилизираме покрива, с подемните си машини да спасим оцелелите. Толкова много работа можем да свършим, за бога!
Марк се извърна към него.
— Да бе! От твоята уста прозвуча толкова лесно! Да не мислиш, че ми е леко да загърбя такова бедствие? Не по-зле от мен знаеш, че ако отидем неподготвени, можем повече да навредим, отколкото да помогнем. Това не е игра. — След това с нетипична за него злоба добави: — Бъди благодарен, че не ти трябва да взимаш това решение, приятел.
Джош настръхна, но пое дълбоко дъх и замълча.
— Най-доброто, което можем…
— Господине? — обади се един от техниците.
Марк се обърна към него.
— Да?
— Приоритетно обаждане. Сенатор Мичъл.
Марк се приближи към големия екран, на който се появи лицето на мъж, прехвърлил шейсетте, с бяла, пригладена назад коса. Имаше пронизителни кафяви очи и малка уста. Сенатор Евън Мичъл беше най-горещият поддръжник на Марк при създаването на „Е-форс“.
— Сенаторе.
— Сигурно вече си чул.
— Да.
— Какво смяташ да правиш?
— Не сме готови да действаме. Съжалявам.
— Жалко — каза Мичъл. — Гласувахте ли? — И се взря в лицето на всеки от екипа, като започна от Джош, който му се стори най-напрегнат.