Извънредна ситуация
- Автор: Уайт Майкл
- Серия: Е-форс #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-244-0
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Извънредна ситуация». Краткое содержание книги:
И с тях тръгват на първата си мисия — спасяването на влиятелен политик. Сенатор Форман е успял да си създаде могъщи врагове и те го искат мъртъв. Най-опасният наемен убиец на света го търси.
— Добра идея — каза Дракон, а Тод се стресна и удари глава в капака.
— Мамка му! — възкликна Тод. Видя първо две лъснати обувки, а после се изправи и застана очи в очи с Дракон.
Той опъна жицата между двата си юмрука и каза:
— Не е идеално, но ще ви помогне да стигнете до следващата бензиностанция. — И се наведе под капака, за да сложи струната около зъбчатия механизъм и алтернатора.
Тод стоеше отстрани и го наблюдаваше. Дракон се затрудни да вдене струната около водната помпа към единия край на алтернатора. Уви лявата си ръка около вала и хвана долния край на струната, който се клатеше край зъбчатия механизъм. Изтегли го нагоре, издърпа жицата, стегна я умело и върза двете кожени дръжки.
Когато извади ръцете си изпод капака, ръкавите му бяха навити и Тод зърна за миг татуировката на лявата му китка. Тя изобщо не се връзваше с външния му вид и момчето беше шокирано.
Дракон се изправи и се огледа. Тод бавно се съвзе от изненадата, и то с огромни усилия.
— Фан… фантастично — каза той и отстъпи назад. На около метър от него се намираше парапетът на моста, а зад него — разпенената вода. Чайка прелетя ниско и повлече след себе си топъл повей.
По устните на Дракон се появи лека усмивка. Разбра, че хлапето е видяло татуировката, и за миг се замисли дали да не убие и тримата. Трябваше да стане бързо, което щеше да отнеме част от удоволствието, но въпреки това щеше да е забавно. Но се отказа. Обърна се и отиде до страничната врата на караваната.
Дейв и Стийв слязоха.
— Готово — каза Дракон.
— Супер! Благодаря, братле.
— Няма проблем. Мисля, че има бензиностанция на около петнайсет километра. Там сигурно ще поправят колата и ще успеете да стигнете до Лос Анджелис.
Дракон забеляза, че по горната устна на Тод е избила пот. Махна им и тръгна към тойотата. Запали двигателя и излезе на пътя, като си мислеше със задоволство, че на тези хлапета им остават само часове живот.
24.
Санта Моника, Калифорния
13:37 ч. Тихоокеанско време
(6 часа и 40 минути преди инцидента)
— Какво? — Саймън Гардинър за малко да се задави с пържолата си.
Възрастните му родители се усмихваха спокойно от другата страна на масата. И двамата бяха загорели от слънцето, облечени с джинси и обути с удобни маратонки.
— Чу ме, Саймън — отвърна Нанси Гардинър. — Ще отидем на речта с велосипеди.
Саймън блъсна стола си назад, приближи се до прозореца и погледна към жена си Морийн, която изглеждаше малко объркана. Той беше старши съдружник в „Гардинър и Фейнстийн“, една от най-бързо развиващите се юридически кантори в града, и не беше свикнал да му нареждат — дори и родителите му. Тези дни отдавна бяха отминали.
— Не можете — настоя той и се извърна от гледката на булевард „Уилшър“, който бе на около трийсетина метра зад алеята към къщата.
— Защо, Саймън? — попита остро Марти Гардинър. — Откакто преустроихме караваната да работи на етанол, тя става за дълги разстояния, но не смятаме да замърсяваме ненужно природата… нали, скъпа? — Обърна се към жена си, която кротко седеше до него с ръце в скута.
Саймън Гардинър беше роб на собствената си представа за себе си и социалното си положение. Мразеше караваната на родителите си — беше прекалено голяма, за да влезе в подземния гараж, и повреждаше градината му. Не искаше да знае какво мислят съседите за нея. Родителите му бяха дошли с нея предния ден от селската част на Орегон и той нямаше търпение да я види как си заминава. Беше стара и до кабината имаше огромен ауспух с филтър. Изглеждаше като колата на Лудия Макс.
Върна се на масата и опря длани на нея.
— Да, татко. Но сигурно си забелязал, че тук шосетата са малко по-широки.
— Няма нужда от сарказъм — сгълча го Нанси.
Саймън Гардинър поклати глава и се изправи.
— Предавам се — каза той и излезе от стаята.
Двайсет минути по-късно възрастната двойка вече бе завършила обяда си. Преоблякоха се в еднакви червени анцузи и маратонки, взеха велосипедните си каски и метнаха раниците на рамо. Косите им бяха толкова бели, че приличаха на изрусени с много силен перхидрол. Марти бе подстриган късо, но си бе оставил дълъг бретон, който зализваше назад в младежки стил. Нанси все още си правеше прическата всяка седмица в кварталния фризьорски салон, който не се бе променил от 60-те години — там все още имаше от онези старомодни каски за сушене.