Извънредна ситуация
- Автор: Уайт Майкл
- Серия: Е-форс #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-244-0
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Извънредна ситуация». Краткое содержание книги:
И с тях тръгват на първата си мисия — спасяването на влиятелен политик. Сенатор Форман е успял да си създаде могъщи врагове и те го искат мъртъв. Най-опасният наемен убиец на света го търси.
Кайл Форман видя от трибуната как вратите се разбиха и парчетата полетяха из помещението. Той се скри отстрани на сцената и оттам наблюдаваше чупенето на стъклата, леещата се кръв, хвърчащите във въздуха откъснати крайници. Падна от подиума върху нещо меко. Изправи се на колене и погледна надолу. На слабата светлина, процеждаща се през отвора, където преди бе имало врата, видя обезглавения труп на един от охранителите. Само преди две секунди този мъж бе стоял пред сцената и се бе взирал в публиката.
Когато избухна и вторият взрив, Форман падна отново. Покри главата си с ръце и се мушна под маса в единия край на залата. Тази експлозия беше много по-мощна. Помещението така се разтресе, че таванът за малко да падне. На десетина сантиметра над главата му се чу пронизителен звук и той събра смелост да отвори за малко очи. На стената се бе появила пукнатина, която с бясна скорост растеше съм тавана. Залата отново се разтресе и крясъкът на срутващи се тухли и счупено стъкло се смеси с пукането на пожара. Форман чу писъците и гърлените стонове на стотиците, които изгаряха живи.
Погледна зад себе си и видя нещо, което му заприлича на метален екран, но после осъзна, че е плъзгаща се стоманена врата. Хвърли се отчаяно през малката пролука и се опита да затвори след себе си. В залата изригна огнено кълбо и дори през металната преграда топлината беше унищожителна. Той излетя назад и се стовари върху купчина пластмасови контейнери, които се разсипаха по пода. През ръката му премина остра болка.
Изправи се и успя да различи очертанията на помещението — тесен коридор с врата в дъното. Запрепъва се в мрака към нея, а горещината от залата още изгаряше гърба му. В тъмното му беше трудно да открие дръжката, но накрая напипа метал и натисна. Беше заключено.
Мислите му препускаха. Извади мобилния си телефон. Екранът светна и Форман установи, че сигналът е съвсем слаб. Отчаяно набра 911. Чу звънене, а след това тракане.
Погледна екрана с невярващи очи. На него пишеше: „Връзката е прекъсната“.
Набра отново. Изписаха се думите „Няма сигнал“. Удари телефона с юмрук и изкрещя. Екранът угасна и той отпусна отчаяно ръце.
Обърна се, за да огледа коридора. Очите му шареха в мрака като на диво животно. Потеше се обилно и дишаше на пресекулки. Не виждаше друг изход. Пред него беше адът на залата. Зад него — заключена врата. Започна да удря по вратата, а накрая закрещя.
32.
Сателитите бяха общо трийсет и два, изстреляни в орбита преди седем месеца. Всички те — от „Голямо око 1“ до „Голямо око 32“ бяха качени в космоса на един курс от совалката „Индевър“. В момента образуваха пояс около Земята на височина около 36 000 километра. Движеха се в геосинхронна орбита, което означаваше, че пътуваха през космическото пространство със същата скорост, с която Земята се въртеше около оста си. А това пък значеше, че всеки от сателитите стоеше над определена точка, „висеше“ над нея, така да се каже. Всички спътници заедно наблюдаваха около 98 процента от земната повърхност. И бяха оборудвани с едни от най-модерните дигитални устройства за събиране и обработване на информация, които КАРПА можеше да предложи; такива машини нямаше да бъдат инсталирани на обичайните сателити на НАСА и Европейската космическа агенция поне още двайсет години.
Спътниците „Голямо око“ забелязваха и най-малкото „необичайно раздвижване“ на планетата. Те можеха да филтрират почти мигновено всяка „регистрирана“ или „законна“ експлозия и да уведомят „Е-форс“ за естествени катаклизми над определени нива. „Голямо око“ разбираше веднага, ако някъде се случи земетресение, изригне вулкан, взриви се бомба или започне катастрофално изтичане на газ. Спътниците биеха тревога и когато избухнеше масова престрелка или бунт.
Но откриването на инцидента беше едва началото. Едно „Голямо око“, което бе по-малко от автомобилен двигател, имаше по-мощен процесор за обработка на информация от Пентагона. Можеше да анализира химическия състав на изтичащия газ в сграда до последния атом. Можеше да направи тримерни снимки с висока резолюция на прашинка от разстояние 35 хиляди километра и да засече топлината на човешко тяло пет етажа под земята. Можеше да чуе биенето на сърце.
„Голямо око 7“ се намираше на 36 000 километра над Южна Калифорния, когато на 34 градуса, 02 минути и 22,77 секунди северна ширина и 118 градуса, 16 минути и 03,93 секунди западна дължина, в Калифорнийския конферентен център в Лос Анджелис, избухна бомба. Първият взрив беше в 19:17:36 часа Тихоокеанско време, вторият — в 19:17:41. Енергията от експлозията пътуваше със скоростта на светлината и й трябваха 0,12 секунди, за да стигне до фотоелектрическите детектори и рецепторите за гама-лъчение на „Голямо око 7“. Шест десети от секундата по-късно централният процесор предаде команда на ретроракетните двигатели да преместят сателита и да насочат детекторите за радиация над участък с диаметър километър и половина около епицентъра. След още секунда и три десети дванайсетте детектора започнаха да събират информация. Данните за химическите емисии и звука щяха да достигнат по-късно до спътника и щяха да бъдат добавени към останалите, за да се получи по-пълна картина на случилото се.