Проклятието на краля
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-155-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Проклятието на краля». Краткое содержание книги:
Той ми даде името си, и смъртта не ми го отнема. Сега съм вдовстващата лейди Маргарет Поул, както някога бях съпругата лейди Маргарет Поул. Но важното е, че името му не е погребано с него. Мога да го запазя. Мога да скрия истинската си самоличност зад него; дори в смъртта той ще ме пази.
Раждам момче — син, който никога няма да познава баща си. В миговете на слабост, когато го слагат в ръцете ми, откривам, че плача над покритата му с пух главичка. Това е последният подарък, който съпругът ми ще ми даде, това е последното дете, което ще имам. Това е последният ми шанс да обичам невинно създание, което зависи от мен, както обичах брат си, който зависеше и разчиташе на мен. Целувам влажната му главичка и усещам пърхането на пулса му. Това е последното ми, най-скъпоценното ми дете. Дай Боже да мога да го опазя.
Излизам от усамотението си, за да се помоля при новата мемориална плоча, на която е изписано името „Сър Ричард Поул“, разположена под един прозорец в малката ни църква. Кралят ми изпраща като подарък сто петдесет и седем златни монети от шест шилинга и осем пенса за дрехи за погребението за мен и за всички арендатори, с които — при грижливо разпределяне — може да се плати и поменът след погребението, стигат да се плати дори за паметната плоча. Викам при себе си нашия управител Джон Литъл, за да му кажа, че съм доволна от онова, което е направил.
— А негова светлост кралят изпрати разрешение да вземете назаем сто и двайсет златни монети от шест шилинга и осем пенса от наследството на сина си — казва той. — Така че ще изкараме поне Коледа.
— Сто и двайсет златни монети от шест шилинга и осем пенса? — повтарям. Това е помощ; но не може да се нарече подарък, достоен за владетел. Тюдорите ще трябва да направят повече от това, ако искат да запазим топлите си отношения.
Междувременно всички пари отиват в погрешната посока: от нас към тях. Моите момчета трябва да станат кралски повереници, тъй като баща им почина, докато са още деца. Това е катастрофа за мен и за семейството. Всички приходи от наследството ще отиват при краля, ще бъдат изсипвани в кралската хазна, докато синът ми стане мъж и може да наследи своето — или каквото е останало от него, след като е източено от хазната на краля. Ако кралят иска да отсече за дървен материал всяко едно наше дърво, може да го направи. Ако поиска да заколи която и да било крава на нашето поле, никой не може да му попречи. Мога да взема само вдовишката си издръжка, една трета от наемите и печалбите — само сто и двайсет златни монети от шест шилинга и осем пенса, за цяла година! Крал Хенри ми предлага заем от онова, която някога ми принадлежеше изцяло; не мога да се чувствам признателна.
— Със сто и двайсет златни монети от шест шилинга и осем пенса ще изкараме само до Коледа. А какво ще стане след това? — питам управителя си.
Той просто ме поглежда. Знае, че от него не се очаква да има отговор на този въпрос. Знае, че нямам отговор. Знае, че не съществува никакъв отговор.
Замъкът Стортън, Стафордшър
Пролетта на 1505 г.
Коледа идва и отминава без празненство за арендаторите, а Дванайсетата нощ минава само с най-дребни подаръци за децата. Обявявам, че все още скърбим за загубата на съпруга ми, но в селото мърморят, че така не е редно и че по-добре било едно време, когато добрият рицар сър Ричард уреждал хубаво пиршество за слугите и за всички арендатори, и не забравял, че тези месеци са студени и гладни и че една хубава вечеря е от помощ на хората, които имат да изхранват много гърла, и че трябва да се изпратят и безплатни дърва за огрев.
Бебето Джефри расте здраво и силно при дойката си, но откривам, че се питам кога може да бъде отбит от нея, тъй като тя е голям допълнителен разход за детската стая. Не мога да отпратя възпитателя на момчетата — това са внуците на баща ми, внуците на Джордж, херцог на Кларънс, който бе сред най-начетените благородници в един блестящ кралски двор; това са деца на рода Уорик, трябва да умеят да четат и да пишат най-малко на три езика. Не мога да позволя това семейство да потъне в невежество и мръсотия; но обучението и чистотата са ужасно скъпи.
Винаги сме се изхранвали от произведеното в домашната ферма, а част от излишъка продаваме на местните пазари. Правим сирена и масло, берем плодове и осоляваме месо. Излишната си храна изпращаме за продажба на местния пазар, всяко излишно зърно продавам на мелничаря, а сено и слама продавам на един местен търговец. Водениците по реката ми плащат такса всеки път, когато мелят, местните грънчари ми плащат за това, че пека изделията им в пещта си, продавам и дърва от гората.