Тихоокеански водовъртеж

— Извинете за неудобството, сър, но адмирал Хънтър нареди да поддържаме засилена охрана на кораба. — Една черна сянка подаде обратно картата за самоличност на Пит. — Качете се по първата стълба вдясно от вас и ще намерите командир Денвър в помещението за навигационни карти.

— Благодаря — изръмжа Пит, след което се наведе да вземе оръжието си и се отправи по стълбата към мостика. Горе завари тъмната кормилна рубка празна, затова мина през нея и внимателно отвори първата врата. Тук най-сетне бе посрещнат от обилна светлина.

— Здравей, Дърк — поздрави го радушно Денвър с цигара между пръстите си и когато размаха ръка, пепелта падна върху масата за карти. Той беше облечен с черен пуловер и замърсени спортни панталони. — Добре дошъл на борда на единствената плаваща вкаменелост на Военноморските сили на Съединените щати.

Пит му отвърна с фамилиарен поздрав и рече:

— Не очаквах да те заваря тук, Бърдет. Мислех, че си останал в оперативния пункт с адмирала.

Денвър се усмихна.

— Ще ида и там. Но не можах да устоя на изкушението да дойда да пожелая на теб и Пол късмет в претърсването.

— Да, ще ни е нужен, и то много.

— Наистина ли смяташ това за странен феномен?

— Както каза шефът ти, нашата работа е да намерим и извадим „Старбък“. Всяко залавяне на призраци е допълнителна печалба. Освен това нашите научни работници и инженери от НЮМА нямат навика да претърсват Бермудски триъгълници или Тихоокеански водовъртежи. Оставяме това на писателите с въображение и със склонност към преувеличаване. Всяко необяснимо откритие е чиста случайност, което след това тихомълком се прибира в папка.

— Ще ми дадеш ли пример?

Пит се загледа разсеяно в полуразгърнатата карта върху масата.

— Има само един пример отпреди близо девет месеца, наподобяващ стила на Жул Верн. Два от нашите океанографски кораби извършвали поддънно профилиране и хидроакустични проби в Курилската падина край Япония, когато уредите им засекли звук на плавателен съд, пътуващ с висока скорост в дълбоки води. И двата кораба легнали на дрейф, като изключили всичките си машини и настроили измервателните си уреди за засичане на онова, което се движело под водата.

— Възможно ли е някой уред или оператор да е допуснал грешка? — попита Денвър несигурно.

— Едва ли — отвърна Пит. — Изследователите бяха най-добрите в техните области. А когато имаме два различни кораба с два комплекта прецизна апаратура, проследили и записали еднакви показания, всеки процент грешки се елиминира напълно. Няма спор, че „нещото“ — подводница ли, морско чудовище ли, или както искаш го наречи, е било там. И то се е движило със сто седемдесет и пет километра в час, на дълбочина малко под шест хиляди метра.