Снежен крах

— Майтапиш се!

— Та, седим на шибаната му веранда с изглед към плажа и той прави „Баммм! Баммм!“ — имитира я тая тъпа базука. Идеята го възбужда. И значи, тоя иска да сложи базука във филма. Но май успях да го разубедя.

— Хубава сцена. Но си прав. Базуката не е същото като контейнера за боклук.

Хиро се задържа колкото да преглътне това и продължава нататък. „Бигборд“ — промърморва той пак, извиква отново вълшебната карта, установява собственото си местонахождение и прочита името на седящия наблизо сценарист. По-късно може да се разрови из публикациите за индустрията и да разбере над какъв сценарий работи човекът, а оттам — и името на онзи тайнствен режисьор, фетишист на базуките. Тъй като целият разговор стига до него през компютъра, той току-що го е записал на аудио. По-късно може да го обработи, да преиначи гласовете и да го прати в Библиотеката с препратка към името на режисьора. Стотина гладни сценаристи ще изтеглят разговора, ще го прослушват отново и отново, докато не го запомнят наизуст и ще платят на Хиро за оказаната чест, а след няколко седмици кабинетът на режисьора ще е залят от сценарии с базуки. Бамммм!

Квадрантът на рокзвездите е осветен непоносимо ярко. Аватарите им са с такива прически, каквито рокзвездите носят само в сънищата си. Хиро го оглежда да провери дали няма някой приятел, но е пълно предимно с паразити и бивши величия. Повечето Хирови познати са бъдещи величия или поне много им се иска да бъдат.

По-лесно е да разгледаш Квадранта на кинозвездите. Актьорите обичат да идват тук, защото в „Черното слънце“ винаги изглеждат хубави като във филмите. И за разлика от баровете и клубовете в Реалността могат да дойдат тук, без да се налага физически да напускат именията си, хотелските си апартамента, скиорските си хижи, частни авиокабини и прочие. Могат да се перчат с дрешките си и да идват с приятели, без да се излагат на похитители, папараци, сценаристи-досадници, убийци, бивши съпрузи и съпруги, ловци на автографи, възбудители на процеси, фенове-психопати, брачни предложения и водещи на клюкарски рубрики.

Той става от столчето, поема отново по бавната орбита и оглежда нипонския квадрант. Пълно е с костюмирани типове, както обикновено. Някои говорят с гринговци от Индустрията. Голяма част от квадранта в задния ъгъл е скрита зад временен параван.

Пак бигборд. Хиро отбелязва кои са преградените маси и се зачита в имената. Единственото име, което веднага разпознава, е американско: Л. Боб Райф, монополистът на кабелната телевизия. Много голямо име в Индустрията, макар и да се показва рядко. Като че си е определил среща с цяла сюрия големи нипонски шефове. Хиро кара компютъра си да запамети имената им, за да може по-късно да ги сравни с базата данни на ЦРК и да установи кои са. Прилича на голямо и важно събрание.

— Таен агент Хиро! Как я караш?