Снежен крах

— Да. Давай. Не всеки ден се случва да пробваш нова дрога — насърчава го Хиро.

— Е, ако поискаш, всеки ден можеш да пробваш по някоя нова — възразява Дей5ид. — Но не всеки ден можеш да намериш такава, дето няма да ти навреди. — Той взема хиперкартата и я къса на две.

Първоначално не се случва нищо.

— Чакам — казва Дей5ид.

На масата пред него се материализира аватар — отначало той е призрачен и прозрачен, постепенно придобива плътност и триизмерност. Този номер е наистина изтъркан — Хиро и Дей5ид вече се кикотят.

Аватарът е една чисто гола Бранди. Дори не прилича на стандартната Бранди, а по-скоро на евтината тайванска версия на хубавицата. Ясно си личи, че е чисто и просто демон. Държи в ръцете си две тръби, горе-долу колкото рула от хартиени кърпи.

Дей5ид се обляга назад в креслото си и се кефи. В цялата сцена има нещо ужасно безвкусно.

Брандито се навежда напред и кимва на Дей5ид да се приближи. Той се навежда към лицето й, ухилен до уши. Тя доближава ярките си рубинени устни до ухото му и смънква нещо, което Хиро не чува.

Когато се отдръпва, физиономията на Дей5ид се е изменила. Изглежда смаян, с безизразно лице. Може би и в действителност изглежда така. А може би Снежният крах е прецакал аватара му така, че той вече не следва истинското му изражение. Но Дей5ид се е вторачил право напред с очи, замръзнали в орбитите.

Брандито протяга чифта тръби пред неподвижното лице на Дей5ид и ги раздалечава. Всъщност това е свитък. Тя го разгъва точно пред физиономията му — разгръща го като плосък двуизмерен екран пред неговия поглед. Парализираното лице на Дей5ид е добило синкав оттенък, сякаш отразява излъчваното от свитъка сияние.

Хиро заобикаля масата, за да погледне и мярва свитъка, преди Брандито отново да го сгъне. Това е жива стена от светлина, подобие на сгъваем телевизор с плосък екран, който не показва нищичко. Само екранни смущения. Бял шум. Сняг.

После тя изчезва без следа. Несвързани саркастични ръкопляскания отекват от няколко маси в Хакерския квадрант.

Дей5ид се е върнал в нормално състояние с усмивка, колкото фалшива, толкова и засрамена.

— Какво беше това? — пита Хиро. — Мярнах само сняг съвсем накрая.

— Всичко си видял — отвръща Дей5ид. — Фиксирана схема от черно-бели пиксели с доста добра резолюция. Само няколко хиляди единици и нули, за да ги погледна.

— Значи, с други думи, някой току-що изложи зрителния ти нерв на, да речем, сто хиляди байта информация — заключава Хиро.

— По-скоро шум.

— Е, всяка информация изглежда като шум, преди да разгадаеш шифъра — отбелязва Хиро.

— Защо му е притрябвало на някого да ми показва информация под формата на бинарен код? Аз да не съм компютър! Не мога да чета бит-карти.

— Спокойно, Дей5ид, само те ебавам — подсмихва се Хиро.

— Знаеш ли какво беше това? Знаеш ли как хакерите вечно ми пробутват мостри от работата си?