Снежен крах

Хиро се запътва обратно към Хакерския квадрант. Дей5ид разбърква хиперкарти на масата — бизнес-статистиката за „Черното слънце“, филми и видеоклипове, програми, набързо надраскани телефонни номера.

— В операционната система има малък блип, който ме удря право в червата всеки път, като влезеш през вратата — казва той. — Винаги ме обхваща предчувствието, че „Черното слънце“ лети към катастрофа.

— Явно е Бигборд — обяснява Хиро. — Има си рутина, която запушва временно отделни капани в ниската памет.

— А, това ли било. Моля те, много те моля, изхвърли това нещо — казва Дей5ид.

— Кое, Бигборда ли?

— Да. Навремето беше много радикално, обаче сега е все едно да се опитваш да работиш по ядрен реактор с каменна брадва.

— Благодаря.

— Ще ти дам всичко необходимо, ако искаш да го осъвремениш и да го превърнеш в нещо малко по-безопасно — обещава Дей5ид. — Не че поставям способностите ти под съмнение. Просто ти обяснявам, че трябва да бъдеш в крак с времето.

— Мъчна работа — отговаря Хиро. — Вече няма място за хакери на свободна практика. Трябва зад гърба ти да стои голяма корпорация.

— Знам го. Знам също и че работата за големи корпорации не ти понася. Тъкмо затова ти казвам, че ще ти предоставя необходимото. За мен ти винаги ще бъдеш част от „Черното слънце“, Хиро — макар и пътищата ни да се разделиха.

Класическият Дей5ид. Пак говори от сърце и подминава главата. Ако Дей5ид не беше хакер, Хиро би се отчаял от вечните му недомислия.

— Хайде да говорим за друго — предлага Хиро. — Халюцинация ли получих, или вие двамата с Хуанита пак си говорите?

Дей5ид му се усмихва снизходително. Той се държи много любезно с Хиро, откакто преди няколко години проведоха Разговора. Диалог, започнал като приятелско бъбрене на бира и стриди между двама дългогодишни другари по оръжие. Чак след като изминаха три четвърти от Разговора, Хиро се усети, че всъщност го уволняват — сега, в този момент. От Разговора насам се знаеше, че Дей5ид от време на време подхвърля на Хиро полезна информация и клюки.

— Тръгнал си на лов за полезна информация ли? — пита многозначително Дей5ид. Като мнозина компютърни маниаци, той е съвсем простодушен, но в такива мигове се мисли за превъплъщение на Макиавели.

— Имам новини за тебе, пич — казва Хиро. — Повечето неща, дето ти ми ги пробутваш, аз така и не изпращам в Библиотеката.

— Че защо не? По дяволите, предоставям ти най-добрите си клюки. Мислех си, че изкарваш пари от това.

— Не издържам вече — признава Хиро. — Вземам части от личните си разговори и после проституирам с тях. Защо, мислиш, нямам пукнат грош?

Има и още нещо, което той не споменава — че винаги се е смятал за равен на Дей5ид и не понася идеята да се храни от подаянията му като куче под масата.