Има ли вълк, има и начин

Клео сложи ръка на хълбок.

— Да, но убийството е и ако не се махнете оттук, ще те убия с двете си ръце.

— Имам разрешително — обяви Бека. Тя щракна с пръсти на Хейли. — Покажи им.

— Какво да им покажа?

— Разрешителното — повтори Бека. — Сложих го вътре, когато излязохме от съда. Не пом-ниш ли? — Тя скръцна със зъби.

— А, да — каза Хейли и намести бежовите си очила „котешко око“. Плахата дружка на Бека затършува из куфарчето си от крокодилска кожа. В това време зад тях момичетата здраво работеха. Едно от тях сви под мишница черната изтривалка на Лала, а друго започна да отвива с пила за нокти номерата на къщата. То успя да изтръгне тройката и чевръсто продължи да работи върху седмицата.

Мелъди заговори:

— Бека, това, което правиш, е жестоко. Дори за теб.

— Не може да бъде. — Бека се чукна по челото. — Не мога да повярвам, че чак сега се досещам.

— Чак сега се досещаш за какво? — Клео притеснено отстъпи назад.

— Точно когато си мислиш, че всичко си разбрал — извика Бека и разпери ръка като конферансие19 в цирка. — Ето ви две истински чудовища!

Клео ахна. Момичетата замръзнаха за втори път.

Гняв и яд заклокочиха у Мелъди.

— Какво намекваш, Бека? — извика тя. А после на момичетата: — Вие наистина ли й вярвате?

— Естествено, че ми вярват — извика Бека в мегафона. — Защо да не ми вярват? И двете живеете на тази улица. И двете излизате с известни чудовища. Следователно или и вие сте чудовища, или знаете къде се укриват.

Като хапеше гланца от треперещата си долна устна, Клео пристъпи крачка по-близо до Мелъди. На Бека не й липсваха куп отблъскващи качества, но глупостта не бе сред тях.

— Тези хора, от които вие се възползвате, са безобидни. — Мелъди говореше повече на Хейли и момичетата, отколкото на Бека. — Те се показаха по телевизията, за да ви докажат, че никого няма да наранят, а вие така ли им отвръщате? — Образът на Джаксън, укриващ се в някое влажно и тъмно мазе, сам, без покритие на телефона, без нея, накара сърцето й да се свие. — ИЗЧЕЗВАЙТЕ ОТТУК! — изкрещя тя.

Птиците размахаха криле и отлитнаха от клена на Лала. Най-странното бе, че Бека, Хейли и групичката от шестте момичета ги последваха, подтичвайки по улицата като подплашени сърни.

— Как го направи? — попита Клео.

— Не знам — призна Мелъди, докато едно перо, трепкащо в меко синьо и зелено и със златно връхче, кацна върху рамото й. С разсеян жест тя го изтупа на земята.

— Какво правиш? — Клео взе перото и го вдигна на слънцето. — Великолепно е.

— Да — измърмори Мелъди, а мислите й се върнаха към Ману и гласа й.