В обятията на Шамбала
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «В обятията на Шамбала». Краткое содержание книги:
Хаосът в главата ми безплодно кипеше, а отгоре на всичко от време на време нелепо мърдах устните си. Безсилието ме правеше смешен и жалък.
Шумно се почесах по тила, макар да не бях завъдил все още никакви гадинки, и важно заявих:
— Хайде да се приближим към огледалото.
— Няма ли да навлезем в зоната на сгъстеното време?
— Ще внимаваме. Заизкачвахме се по склона.
Постепенно се приближавахме се към него. „Мулдашев, престани да нервничиш! Очевидно ти е нужно хладнокръвие“, успокоявах се аз.
Щом стигнахме до сравнително равна площадка, спряхме. Грамадното огледало висеше над нас. Равил с видеокамерата в ръце беше повдигнал глава и го съзерцаваше. Целият му облик говореше, че се прекланя пред могъществото на древните.
Отново огледах цялата конструкция. Направи ми впечатление, че монументите Гомпо-Панг и Домът на щастливия камък навремето са били покрити с нещо като мазилка, следи от която се бяха запазили и се набиваха на очи. А според едно от предположенията Градът на боговете е бил построен преди около 850 000 години! Мазилката се беше запазила напълно върху северозападната вдлъбната страна на Дома, като му придаваше рижаво-червен цвят. Върху югозападната страна бяха покрити само отделни участъци. Докато огледалото беше абсолютно голо. Напълно възможно бе то изобщо да не е било покривано с мазилка. А повърхността на Гомпо-Панг изглеждаше като изкъртена заради отделните запазени участъци.
Силно впечатляваше централната конусовидна издатина върху Гомпо-Панг. През бинокъла ясно се виждаше, че представлява цялостен камък. Някога той е бил „залят с разтвор“, остатъци от който се бяха запазили и досега в основата на конуса. „Интересно, как ли древните са покривали монументите с мазилка? Та нали на подобна височина не може да се издигне скеле. Да не би да са хвърчали?“, все по-безнадеждно затъвах в собствените си предположения.
Клюноподобната издатина на монумента Гомпо-Панг, от която започваше Главното огледало на времето, на пръв поглед не беше покрита с мазилка, но при по-внимателен оглед с бинокъла все пак се открояваха следи от нея. „Какво съм се размислил за тази мазилка — внезапно се сепнах аз. — Какво особено има в това, че древните колосални монументи са били покривани с предпазен слой. По-важно е да отговоря на въпросите: «За какво е този клюнообразен израстък?», «Каква е ролята на централната конусовидна издатина?», «Каква функция изпълнява Гомпо-Панг, както и Главното огледало на времето?», «За какво е създаден Градът на боговете?». Тогава вероятно бих могъл…“
Сведох глава, защото разбирах, че триизмерният ми ум няма как да отговори на поставените въпроси. И внезапно след тази мисъл ме обзе лекотата на отдавна забравеното детско любопитство. Спомних си времето, когато — изтрил сополивия си нос — надзъртах в мотора на татковата кола и макар нищо да не разбирах, усещах дълбоко в душата си, че някога ще порасна и красивите думи карбуратор или капачка на делкото ще придобият смисъл и за мен.
Отново обгърнах с поглед огледалото и неочаквано за самия себе си си затананиках. Допя ми се и то не къде да е, а в Града на боговете, при това пред Главното огледало на времето! Обърнах премръзналото си лице към момчетата, разтворих уста и едва помръдвайки вкочанените си устни, запях.
После, донякъде успокоен, седнах върху студения камък, измъкнах експедиционния дневник и като си сложих памучните ръкавици, се съсредоточих, за да запиша дръзките мисли, които кръжаха в душата ми.
Постепенно мислите ми се концентрираха върху факта, установен при експериментите на Николай Козирев за сгъстяване на времето, че това не е просто ефект на ускорения ход на времето. Сгъстяването му изглежда се проявява при особено негово състояние, когато се появяват съвсем други ефекти. Какви?
В трудовете на Козирев времето се разглежда като особен вид енергия, пронизваща всичко във Вселената. От разработките на неговите последователи Влаил Петрович Казначеев и Александър Василиевич Трофимов ми беше известно, че сгъстяването на енергията на времето чрез вдлъбнати повърхности е предизвиквало при участниците в опитите еднотипни халюцинации. Хората са виждали летателни апарати от типа НЛО и фрагменти от някакъв непознат свят. Какви са били тези светове, наблюдавани от доброволците при условията на сгъстеното време? Отговорът се налагаше от само себе си — най-вероятно са виждали паралелните светове.