В обятията на Шамбала
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «В обятията на Шамбала». Краткое содержание книги:
Обърнах внимание на пясъка покрай основата на Дома. Имаше вид на утайка и не беше типичен за тукашните планини (Вечният континент никога не се е озовавал под вода!). Опитах се да разгадая причината за наличието му, но не успях. Все още не знаех, че утре Бог ще ни помогне да разрешим и тази загадка.
Запотеният ми гръб започна да замръзва. По стар планински обичай разкърших снага, за да „отлепя“ мокрото и студено бельо от тялото си. В мислите ми възникна образът на ступа, наричан портата към Шамбала, който неотдавна бяхме видели в подстъпите към свещения Кайлас. И водачът Тату, който ни обясняваше, че символизира огромната каменна порта и се отваря само пред онзи, който знае заклинанието и е допуснат до нея от щастливия камък.
Щастливият камък обаче нямаше да ни пусне! В най-добрия случай интуитивно щеше да ни подскаже: „Не отивай!“, а в най-лошия — да ни изпепели чрез сгъстеното време. Може и да прогони „родното“ зло начало, като така яко ще сдруса всяка наша клетчица, че ще ни обрече на ненавременна старост и мъки поради приближаващия край. Нали сме родени грешници…
Може би сред нас, триизмерните съвременни хора, няма или почти няма хора с Чиста душа. Душа с онази степен на чистота, която позволява на човек да се изкачи на качествено друго ниво, където психичната му енергия се преобразява в активно действащо оръдие в ръцете на разума, необременен от лоши мисли, и дава възможност да се превърнат в реалност онези чудеса, за които сме чували още в детските си години от приказките и легендите. Вероятно личностите с Чиста душа пристигат в нашия преходен свят от прекрасната Шамбала, където и исторически, и еволюционно са се събрали Най-добрите от най-добрите сред основните човешки раси. А избираните за живот в Шамбала преминават в този неизвестен нам свят през допълнително прочистване, като стават членове на общество, където злото не съществува.
След като заживеят в Шамбала, те усещат, че всяка тяхна клетчица се освобождава от налепите на отрицателната енергия. Така бившият земен човек става божествен, понеже от душата и тялото му напълно е излетяла дяволската енергия. Присъствието й до този момент е било предопределено от еволюционното изграждане на човека като самопрогресиращо начало, когато борбата между доброто и злото е била заложена като стимул към безкрайния и определен от Бога прогрес. От този момент нататък човекът вече разбира, че в Шамбала действа друг закон — за Чистата душа, тъй като стимулиращата борба между доброто и злото вече не е необходима. В човешката душа се утвърждава друг критерий — за божественото разбиране на живота.
Когато човек се самоосъзнае като частица от постоянно прогресиращия и усложняващ се свят, в който светлият път за издигането му до самия Творец е предопределен, той не би трябвало и няма право да не прогресира. Та нали самият Създател постоянно върви по пътя на прогреса, като поражда различни светове и усвоява чрез своя и нашия живот все още неусвоеното и диво триизмерно пространство. Той го прави, за да изведе относително примитивните триизмерни хора на ново ниво — нивото на Чистата душа, и да ги приобщи към обществото на светлите и чисти светове.
Стана ми тъжно — разбирах, че на мен, триизмерния човек, ми е оставена мечтата — същата онази прекрасна розова мечта, която гнезди в нашите сърца през безгрижното ни детство. За достигането й ще са необходими хиляди години, през които човекът трябва да закали своята душа, за да не допусне никога повече тя да бъде завладяна от суетата, алчността и прекалената гордост.
Отново огледах портата към Шамбала и внезапно се досетих, че през нея може да се проникне не само в Шамбала, но и в Царството на мъртвите, на самоконсервиралите се хора в състояние на сомати.
Припомних си хималайската ни експедиция през 1998 година, когато изучавахме йогите. Тогава за голямо наше учудване се оказа, че те не са отделна каста, а се появяват на Земята спонтанно. Най-обикновен човек изведнъж дочува в душата си зов, който го пропъжда от родното му място в далечна пещера. Подчинявайки се на него, той се изолира там, за да се посвети на невидимия си повелител. Йогите го наричат свръхчовек. Той телепатично им диктува определени упражнения, за да достигнат онова ниво на медитативно просветление, което пречиства душите им.