В обятията на Шамбала
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «В обятията на Шамбала». Краткое содержание книги:
Взехме проба от водата и се върнахме към манастира. Но тъй като близо до него можехме да „нарушим спокойствието“ на древните книги, помолих монаха да ни отдели още няколко минути за разговор.
— На колко години са книгите?
— На 2000. Написани са на папирус, а не на хартия. Предишният пазител често повтаряше, че преди 2000 години са били преписани от още по-древни книги.
— Кажете — направих многозначителна пауза, — тези книги не са ли преписани от златни плочи, съхраняващи главните знания на древните?
— От златни плочи? — погледна ме монахът и също направи пауза. — Не знам.
— Виждал ли сте Статуята на четящия човек? — вперих поглед в него.
— На няколко пъти съм се опитвал. Ходих на мястото, откъдето се забелязва, но нито веднъж не съм я зървал. Тя винаги беше закрита от облаци.
— А знаете ли, че под нея се съхраняват най-важните златни плочи? — с вид на многознайко зададох поредния си въпрос, макар аз самият да не бях сигурен в смисъла му.
Монахът ме погледна внимателно и се усмихна.
— Никой не може да стигне до тях…
— Защо?
— Царството на мъртвите ги пази.
— Как точно ги пази?
Монахът остави въпроса ми без отговор.
Съзнавах, че най-важните знания на древните, в това число и чудодейните заклинания, едва ли някога са били записвани, за да не бъдат разкрити от коварни и жадни за власт хора. Но въпреки това ми се струваше, че източникът на знанията, описани в тези древни книги, са златните плочи на Шамбала.
— Защо манастирът е построен на толкова неудобно място — върху планински склон, сред камъни и скали? — неочаквано прозвуча въпросът на Селиверстов.
— Мястото е избрано нарочно — монахът с обич погледна своя манастир. — Древните книги трябва да се съхраняват близо до входа към Царството на мъртвите, недалеч от Водата на дългия живот и…
— И…?
— Древните книги трябва да се пазят на такова място, откъдето едновременно се виждат двата най-свещени монумента на мандалата Калачакра — Гомпо-Панг и Домът на щастливия камък. Те даряват на книгите дълъг живот.
При тези думи на монаха ми се мярна мисълта, че те може би променят характеристиките на времето, а мандалата Калачакра е мандала на времето. Не можем да изключим, че времето е безкрайно сложна, може би най-сложната енергийна субстанция, способна да избира индивидуални характеристики за протичането на живота на всеки отделен човек, клетка и дори предмет. Та нали съществуват напълно достоверни сведения за човек, преживял триста години, както и ред други факти, които не се подчиняват на обикновената логика. А и кой може да каже, че репликата на монаха: „Те даряват на книгите дълъг живот“ е пълна глупост?
— Покажете ни двата монумента! — помоли Селиверстов.
— Ето ги, извисяват се пред вас. Този — монахът посочи почти неузнаваемия от тази гледна точка латиноамерикански монумент — се нарича Гомпо-Панг. А ей там е другият. Прилича на полирана правоъгълна скала и се нарича Домът на щастливия камък.
Вгледах се още веднъж в добре познатия ми вече Гомпо-Панг и се учудих, че от този ракурс изглеждаше другояче — изображенията бяха скрити зад издатината, а формата му бе приела други очертания.
— Ех, че сложна конструкция има! — промърморих.
Равил вече снимаше с видеокамера, но когато насочи обектива към Дома на щастливия камък, неочаквано се отдръпна и прикри с длан очите си.
— Какво ти стана? — изплаших се аз.
— Някаква рязка болка прониза очите ми, щом погледнах към него — каза той. — Май утихва вече. Странна болка, сякаш ме сряза нож.
Прегледах очите на Равил и не открих нищо, освен леко почервеняване на конюнктивата.
— Странен е Домът на щастливия камък — тихо проговори монахът. — Понякога не разрешава да го гледаш. И запомнете! Не бива да се приближавате към него. Там действат особени сили.
— Които превръщат хората в старци — не се стърпях аз, припомняйки си разказите на ламите. Вече бях убеден, че сгъстеното време предизвиква подобен ефект.
— Някои се превръщат в старци, а други — не — незабележимо се усмихна монахът. — Зависи от човека. Едни намират в него велико щастие, други — смъртта си…
В този миг сякаш наяве усетих значимостта на човешките мисли и дори започнах да се страхувам някоя гадничка мисъл да не посети съзнанието ми. В Града на боговете всичко беше необичайно и изострено — тук човешката мисъл сякаш беше кацнала върху острието на нож и съвсем лесно можеше да се наклони в една или друга посока — към великото щастие или фаталния край.