В обятията на Шамбала

— Защо манастирът е построен на толкова неудобно място — върху планински склон, сред камъни и скали? — неочаквано прозвуча въпросът на Селиверстов.

— Мястото е избрано нарочно — монахът с обич погледна своя манастир. — Древните книги трябва да се съхраняват близо до входа към Царството на мъртвите, недалеч от Водата на дългия живот и…

— И…?

— Древните книги трябва да се пазят на такова място, откъдето едновременно се виждат двата най-свещени монумента на мандалата Калачакра — Гомпо-Панг и Домът на щастливия камък. Те даряват на книгите дълъг живот.

При тези думи на монаха ми се мярна мисълта, че те може би променят характеристиките на времето, а мандалата Калачакра е мандала на времето. Не можем да изключим, че времето е безкрайно сложна, може би най-сложната енергийна субстанция, способна да избира индивидуални характеристики за протичането на живота на всеки отделен човек, клетка и дори предмет. Та нали съществуват напълно достоверни сведения за човек, преживял триста години, както и ред други факти, които не се подчиняват на обикновената логика. А и кой може да каже, че репликата на монаха: „Те даряват на книгите дълъг живот“ е пълна глупост?

— Покажете ни двата монумента! — помоли Селиверстов.

— Ето ги, извисяват се пред вас. Този — монахът посочи почти неузнаваемия от тази гледна точка латиноамерикански монумент — се нарича Гомпо-Панг. А ей там е другият. Прилича на полирана правоъгълна скала и се нарича Домът на щастливия камък.

Вгледах се още веднъж в добре познатия ми вече Гомпо-Панг и се учудих, че от този ракурс изглеждаше другояче — изображенията бяха скрити зад издатината, а формата му бе приела други очертания.

— Ех, че сложна конструкция има! — промърморих.

Равил вече снимаше с видеокамера, но когато насочи обектива към Дома на щастливия камък, неочаквано се отдръпна и прикри с длан очите си.

— Какво ти стана? — изплаших се аз.

— Някаква рязка болка прониза очите ми, щом погледнах към него — каза той. — Май утихва вече. Странна болка, сякаш ме сряза нож.