В обятията на Шамбала
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «В обятията на Шамбала». Краткое содержание книги:
Южната страна беше съвсем гладка. Абсолютно вертикалната стена някъде по средата беше по-полегата на вид, а по-нагоре ставаше права с равномерно закръглен връх. На самия връх в центъра стърчеше някаква кръгла „шишарка“ със странна вдлъбнатинка, която приличаше на пъп. И създаваше впечатлението, че навремето Домът е бил покрит с мазилка, остатъци от която се бяха запазили и до наши дни. Изглеждаше така, сякаш тази част е била направена отделно и поставена отгоре — откъм въздуха. За това свидетелстваше ясно очертаната права линия, която разделяше горната вертикална и долната полегата част.
— Това се казва монумент! — изпъшка Селиверстов.
— В конкретния случай мога да констатирам, че несъмнено Домът не е естествено образувание, а колосален древен монумент — продума Рафаел Юсупов.
— И този монумент се нарича Домът на щастливия камък — добави Равил.
Залових се за скицата, като търсех най-удобната гледна точка. Искаше ми се да зърна страничната северозападна страна — струваше ми се, че там би трябвало да се намира легендарната врата, водеща към Шамбала. Извиках момчетата и тръгнах напред, без да се озъртам наляво и надясно, както правех обикновено. Едва по-късно разбрах, че отдясно се е извисявало с цялото си величие Главното огледало на времето.
Най-сетне видях онова, което очаквах. В долната част на северозападната страна се забелязваше нещо като изсечен квадратен отвор, прикрит отвътре с каменна плоча.
— Легендарната порта към Шамбала! — извиках аз и спрях.
— Най-обикновена ниша, направена със секач — разнесе се гласът на Рафаел Юсупов.
— Не е ниша. Какъв смисъл би имало от нея? Ако се приближим и кажем: „Сезам, отвори се!“, тя ще се отмести назад и ще видим стълбата, която води към Шамбала — уверено произнесе Селиверстов.
Равил започна да снима, аз усилено скицирах. Беше студено. Замръзналите ми пръсти едва се подчиняваха. Времето тиктакаше в ушите ми като часовник.
— Шефе, да тръгваме вече? Струва ми се, че започнах да остарявам — чух прегракналия глас на Селиверстов.
Отново се насочихме на север. Северозападната страна на Дома изглеждаше още по-величествено. Огромното вдлъбнато огледало с добре очертан страничен ръб сякаш се издигаше до облаците. В основата му ясно се очертаваше квадратната ниша, която определихме като портата към Шамбала.
Спрях и се замислих каква би трябвало да е ролята и предназначението на Дома на щастливия камък? Главата ми обаче беше празна. Започвах да се ядосвам, че мозъкът ми кънти на кухо. „За какво ли е изградена тази грамадна, осемстотин метрова вдлъбната повърхност?“ — повтарях си аз и се опитвах да мобилизирам целия си мозъчен потенциал. Разбира се, очаквах интуицията да ми подскаже нещо.
Мозъкът ми обаче мълчеше мрачно, интуицията — също. „Вдлъбнато огледало на времето… Нали подобни повърхности е използвал Николай Козирев, за да сгъстява енергията на времето и да фиксира ефекта от ускорения му ход — започнах да разсъждавам малко по-смислено. — Оттук следва, че вдлъбнатата повърхност на северозападната страна сгъстява времето, за да тече то по-бързо. Колко умно е конструирано! А легендарната порта към Шамбала е в онзи участък, където вдлъбнатата, тоест сгъстяващата времето повърхност, преминава в плоскост, която логично не би трябвало да променя хода на времето.“
Внезапно с цялото си тяло усетих тибетския студ и си представих, че вътре в Дома сигурно е топло и уютно. Стига само да се приближи човек до квадратната врата, да произнесе вълшебното „Сезам, отвори се!“ и ще се озове в прекрасния свят на Шамбала. Там ще го посрещнат многоликите хора, ще го стоплят, нахранят и разпитат за нашия живот, като най-вече ще наблегнат на въпроса: „Доброто все още ли не е победило злото???“.
В такъв случай обаче защо монасите и ламите често повтаряха, че е смъртно опасно човек да се приближава към портата на Шамбала и че там хората се превръщат в старци? Нали огледалото е по-нагоре от нея и следователно фокусът на вдлъбнатата повърхност, където ефектът от сгъстяването трябва да е най-голям, се намира някъде в небесата.
Ако тогава бях погледнал надясно, щях да видя Главното огледало на времето. Точно в зоната на неговото въздействие се намираше портата към Шамбала. Учудващо, но в този миг гледах съсредоточено северозападната страна на Дома, поразен от величието на конструкцията.
Извадих експедиционния дневник и направих поредната скица. Кой знае защо — и този път не се обърнах надясно.