В обятията на Шамбала
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «В обятията на Шамбала». Краткое содержание книги:
Като приключих със скицата, се обърнах наляво, опитвайки се да надзърна зад Дома на щастливия камък от северната му страна.
Някаква странна каменна издутина магнетично ме привличаше. Тръгнах на север, без да я изпускам от очи и скоро пред мен се разкри любопитна гледка. Точно зад Дома се издигаше каменна конструкция, висока около 350–400 метра. Наподобяваше извит и поставен на дългия си ръб лист хартия, само дето беше от камък, от тънка извита каменна плоча. Времето беше поработило върху краищата й, но конструкцията общо взето беше запазена.
„Още едно огледало — констатирах аз. — В този случай обаче степента на вдлъбнатост е значително по-голяма. Кой знае, може би колкото по-изкривена е, толкова по-силно се сгъстява времето и толкова по-близо се намира фокусът му. И какво ли ще се случи, ако човек влезе вътре в този извит каменен лист? Може би ламите и монасите наистина бяха прави, че тук съществуват места, където хората се превръщат в старци!“
Докато рисувах, момчетата ме наобиколиха. Равил извади видеокамерата и започна да преглежда заснетия материал.
— Шефе, спри за малко! Я виж!
— Ей сегичка, само да свърша със скицата.
Надзърнах в дисплея и загубих ума и дума — пред мен се мъдреше огромно вдлъбнато огледало, което започваше от Гомпо-Панг и се съединяваше с Дома на щастливия камък.
— Че как не съм го видял!? — изхриптях аз. — Докато сме вървели, през цялото време е било от дясната ми страна. Скицирах Дома от две гледни точки, но така и не погледнах надясно, уж постоянно се оглеждам във всички посоки. Странно! Много странно!
— Шефе! — прекъсна ме Селиверстов. — Монахът каза, че трябва да съзерцаваме Дома с любов? И ти наистина го гледаше с любов и възхита. Наблюдавах те.
— Е, и!?
— Ами грамадното огледало може би също иска да го съзерцават с любов. Цялата ти любов обаче беше насочена към Дома. Ето защо то… — Селиверстов се смути.
— Какво!?
— Не е искало да го гледаш, понеже си бил влюбен в Дома… Може би те е ревнувало… Общо взето, шефе, ти нищо не разбираш от любов!
— М-да… А вие видяхте ли го?
— Не — отговори Селиверстов.
— Аз също — призна си Рафаел Юсупов.
— А аз го забелязах едва когато преглеждах заснетия видео материал! — ококори очи Равил. — А не съм снимал на сляпо. Пък и то не е призрак!
— Интересно… — почесах се по тила. — От тази гледна точка огледалото не се вижда. Вероятно е останало зад завоя! Хайде да се върнем и да го разгледаме по-подробно.
Ентусиазирано закрачихме по пътечката.
— Изработете си предварителна нагласа да гледате към него с любов — напътстваше ни Селиверстов. — Иначе ще се разсърди и ще ни състари. Времето, изглежда, може да се сърди. Особено сгъстеното!
След още няколко крачки, когато свихме зад завоя, пред нас се разкри гледката към невъобразимото по размери каменно огледало.
— Главното огледало на времето… — продумах тихо. Спряхме вкупом. Душите ни бяха разбунени от възторг и страх.
Веднага се хванах за молива.
— Интересно, дали ще ни повлияе? — потръпна Селиверстов. — Нали Козирев доказа, че вдлъбнатите повърхности сгъстяват времето, а тази е толкова грамадна, че степента й на сгъстяване сигурно е грандиозна…
— Ще повлияе — със сарказъм закима Рафаел Юсупов, после присви очи. — Виж, Сергей Анатолиевич, фокусът на огледалото е в небето, а ние сме в безопасна зона.
— А ако сгъстеното време се отрази от облаците и ни повлияе? — намръщи се Селиверстов.
— Не е изключено — хладнокръвно отбеляза Рафаел Юсупов. Главното огледало на времето (така решихме да го наричаме) започваше от монумента Гомпо-Панг, образувайки с него прав ъгъл, и се простираше до Дома на щастливия камък, където също образуваше прав ъгъл. Височината му беше около 500–600 метра, широчината — приблизително 1500 метра, общата площ — почти 1 квадратен километър. Повърхността беше вдлъбната, гладка и изглеждаше абсолютно вертикална.
С фотоапарата и експедиционния дневник в ръце обходих близките възвишения и хълмове, за да заснема и скицирам детайлите.
Откъм Гомпо-Панг огледалото започваше от клюноподобната му издатина. А откъм Дома на щастливия камък се съединяваше на онова ниво, където долната вертикална стена преминаваше в полегатата й част. Точно там се извисяваше друга правоъгълна конструкция, съставена от две вертикални каменни плочи, също образуващи прав ъгъл. „С каква цел са били създадени тези колосални по обем монументи? Как са построени от древните?“, повтарях си наум въпросите и не намирах отговори.