Черните лилии
- Автор: Бюсси Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Черните лилии». Краткое содержание книги:
От прозорците на своя дом в старата мелница една възрастна дама наблюдава живота на селцето, колите на туристите, силуетите. Любимото място на Моне е пълно с гости, разхождащи се из градините, в които той е рисувал своите водни лилии. Но когато туристите си заминат, случайният посетител вижда тъмната страна на това иначе спокойно място.
Историята започва с едно брутално убийство — Жером Морвал, чиято страст към картините на великия художник се конкурира единствено със страстта му към жените, е намерен мъртъв. В джоба му е открита картичка за рожден ден с необичаен надпис: „Съгласен съм мечтите със закон да станат престъпление“.
В окото на бурята се оказват три жени: малко момиче, надарено с дарбата да рисува, изкусителна учителка, която мечтае за любов и крои планове за бягство, и възрастна дама с очи на бухал, която наблюдава и знае всичко. И разбира се, една унищожителна страст, която слага началото на поредица от престъпления.
Кой е убиецът? Какво общо има с трите жени? Слух или реалност са разказите за скрити или откраднати картини на Моне, сред които и прословутите му „Черни лилии“?
В Живерни всеки е енигма и всеки пази своята тайна, а драматичните истории разпръсват илюзиите и съживяват раните от миналото…
В следващите страници описанията на Живерни са колкото се може по-точни. Що се отнася до хотел „Боди“, потока, отклонен от река Епт, мелницата „Шеньовиер“ училището в Живерни, църквата „Сент Радегонд“, гробището, улица „Клод Моне“, улица „Шьомен дю Роа“ — Кралският път, остров „Орти“, и разбира се — къщата на Клод Моне и езерото с лилиите, всички те съществуват. Същото се отнася и за местата в съседство — Музея във Вернон, Музея на изобразителното изкуство в Руан, селцето Кошрел.
— Връзки с обществеността. Така ли му казват вече? — иронично се намесва Серенак. — Поне според снимката е сладурана, сексбомба на високи токове. Алин. Срещна ли се с нея?
Беатрис се изправя като лъвица, надушваща опасност. Бдителните пръсти на Силвио се вкопчват в шала й.
— Не — уточнява той. — По информацията, която получих, Алин е в Съединените щати. Някъде в Олд Лайм. Доколкото разбрах, нещо като американското Живерни. Бърлогата на импресионистите от Източния бряг. В Кънектика, близо до Бостън. Опитах се да се свържа с нея по телефона. За момента — без успех. Познавате ме, шефе, упорит съм и няма да се откажа.
— Аха… Надявам се, не ми казваш, че красивата Алин е на заточение, защото Беатрис е тук.
Беатрис слага ръка върху коляното на Силвио. Ама че са секси тези кучки — бременните жени! Пък и гальовни…
— Дръжте се прилично — натъртва Силвио. — Знаете ли за кого работи Алин в Бостън?
— Имам ли право на подсказване? Обичайната си професия ли упражнява?
— Алин Малтера бачка за фондация „Робинсън“!
— Я виж ти! Пак тая проклета фондация… Силвио, намери ми това момиче! — казва Лоренс, като хвърля поглед, пълен с досада, към Беатрис. — Считай го за заповед… Добре, аз съм на ход…
Следващата снимка минава от ръка на ръка. Жена със синя престилка, която е дълга почти колкото полата й. Коленичила е пред офталмолога. Панталонът му е смъкнат чак до глезените. Силвио се обръща към Беатрис и сякаш иска да й предложи да си легне, но не казва нищо.
— Съжалявам, но тук зациклих — казва Серенак. — А и без лицето на момичето се въртя в кръг и не мога да установя самоличността му. Сигурен съм обаче, че действието се развива в гостната на семейство Морвал на улица „Клод Моне“. Установих го по картините. Е, на пръв поглед, предвид облеклото на дамата — светлосиня престилка на карета, можем да предположим, че е чистачка. Само че Патрисиа Морвал и дума не обелва по въпроса. А през цялото време е отпращала жена след жена. А пък според Мори, който изследва хартията, снимката е поне отпреди десетина години…
— Как е умрял Морвал? — пита неочаквано Беатрис.
— Прободен с нож, със смазан череп, а накрая и удавен — механично отговаря Серенак.
— Аз бих му отрязала топките.
Да, секси и кучка, но пък и колко ласкава е бременната жена! Увива ти се около врата като змия…
Силвио се усмихва глуповато.
— Бебче, няма ли да спиш вече?
Бебчето не отговаря. Лоренс се забавлява от сърце.
— Така че вероятно връзката е отпреди десет години — предполага Силвио. — Ако момичето е забременяло, то детето би било…
— На десетина години! И аз мога да смятам. Виждам накъде биеш, юнако, но най-напред трябва да намерим момичето и да видим дали има дете. Пак си ти. Ред е на ирландката…
— Ще трае дълго, шефе. Не искате ли вие да продължите?
Серенак учудено вдига поглед.
— Ако предпочиташ. Аз, напротив, ще бъда съвсем кратък.
Снимката обикаля и тримата. Стефани Дюпен и Жером
Морвал вървят по широка пътека, несъмнено онази същата — над Живерни. Стоят един до друг, ръка за ръка.
— Както можете да установите, за извънбрачна връзка поведението им е доста непорочно, нали така, Беатрис?
Силвио е изненадан, а Беатрис леко кима с глава.
— Хм… Само че снимката е била изпратена заедно с другите четири — промърморва Силвио. — Така че, ако свържем фактите и направим изводи…
— А, ето ти на! — възкликва Серенак. — Не са ли те учили, че трябва да си предпазлив в изводите? Това е азбуката на занаята! Особено когато имаме подхвърлени от неизвестен благодетел снимки. Що се отнася до останалото… Знаем кое е момичето, знаем и всичко за нея. Стефани Дюпен, селската учителка. Ще се срещна с нея утре, за да взема списъка с имената на децата от Живерни. Това доставя удоволствие на Силвио, а и ми се ще да разбера какво е правил мъжът й по времето, когато Морвал е бил убит.
Лоренс очаква окуражителен коментар от страна на Беатрис, но тя е облегнала глава на рамото на Силвио и леко притваря очи. А Силвио е дръпнал шала й чак до врата.
— Е, добре, Силиво, какво ще кажеш за твоята ирландка?
— Алисън Мюре — шепти Силвио. — Най-напред, тя не е ирландка, а англичанка. От Дърам, Северна Англия, близо до Нюкасъл. И второ, плажът на снимката не е в Ирландия, а на остров Серк31.
— Той не е ли в Ирландия?
— Не, по-надолу е. Малък англо-нормандски остров. До Джърси. Очевидно най-красивият от всички.
31
Серк — малък остров в англо-нормандския архипелаг, югозападната част на Ламанша, британско владение, с площ малко над 5 кв. км и 600 жители. Убежище на рибарите. — Бел.прев.