Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне

Электронная книга - «Черните лилии». Краткое содержание книги:

Слънцето изгрява над Живерни…
От прозорците на своя дом в старата мелница една възрастна дама наблюдава живота на селцето, колите на туристите, силуетите. Любимото място на Моне е пълно с гости, разхождащи се из градините, в които той е рисувал своите водни лилии. Но когато туристите си заминат, случайният посетител вижда тъмната страна на това иначе спокойно място.
Историята започва с едно брутално убийство — Жером Морвал, чиято страст към картините на великия художник се конкурира единствено със страстта му към жените, е намерен мъртъв. В джоба му е открита картичка за рожден ден с необичаен надпис: „Съгласен съм мечтите със закон да станат престъпление“.
В окото на бурята се оказват три жени: малко момиче, надарено с дарбата да рисува, изкусителна учителка, която мечтае за любов и крои планове за бягство, и възрастна дама с очи на бухал, която наблюдава и знае всичко. И разбира се, една унищожителна страст, която слага началото на поредица от престъпления.
Кой е убиецът? Какво общо има с трите жени? Слух или реалност са разказите за скрити или откраднати картини на Моне, сред които и прословутите му „Черни лилии“?
В Живерни всеки е енигма и всеки пази своята тайна, а драматичните истории разпръсват илюзиите и съживяват раните от миналото…
В следващите страници описанията на Живерни са колкото се може по-точни. Що се отнася до хотел „Боди“, потока, отклонен от река Епт, мелницата „Шеньовиер“ училището в Живерни, църквата „Сент Радегонд“, гробището, улица „Клод Моне“, улица „Шьомен дю Роа“ — Кралският път, остров „Орти“, и разбира се — къщата на Клод Моне и езерото с лилиите, всички те съществуват. Същото се отнася и за местата в съседство — Музея във Вернон, Музея на изобразителното изкуство в Руан, селцето Кошрел.
1 ... 29 30 31 32 33 34 35 36 37 ... 137
Перейти на страницу:

— На никого. А ти на кого искаш да се харесам?

— На мен, Стефани, само на мен…

Стефани не отговаря. Мушва се под чаршафите. Жак се колебае, после набира смелост:

— Никак не ми хареса начинът, по който те гледаше ченгето по време на погребението!

— Моля те, не започвай отново.

Обръща му гръб, а Жак слуша лекото й дишане.

— Утре Филип и Титу ме поканиха на лов по платото Мадри късно следобед. Това неприятно ли ти е?

— Не, разбира се, че не.

— Сигурна ли си? Искаш ли да не ходя?

Дишане. Жак вижда само гърба на жена си и чува дишането й.

Непоносимо е. Пуска до леглото проспекта и пита:

— Ще четеш ли?

Стефани поглежда към нощното шкафче. Там има само една книга: романът „Орелиен“ на Луи Арагон.

— Не, тази вечер не. Можеш да угасиш.

Нощта се спуска над стаята. Черните бикини падат на пода. Стефани се обръща към съпруга си.

— Направи ми дете, Жак. Моля те.

20

ИНСПЕКТОР СЕРЕНАК НАСТОЙЧИВО наблюдава Беатрис. Трудно му е да проумее какво се крие зад ироничната й усмивка. Верандата изведнъж заприличва на стая за разпити. А жената на Силвио леко зъзне под шала си.

— И така, Беатрис, в какво сте сигурна, като гледате тези снимки, дело на мошеник.

— Говорех ви за учителката. Как се казваше?

— Стефани. Стефани Дюпен.

— Да, Стефани. Момичето, което според Силвио ви е завъртяло главата.

Серенак мръщи вежди.

— Залагам си ръката — казва Беатрис, — че това момиче никога не е ходило на срещи с Морвал.

После внимателно разглежда една по една петте снимки върху пластмасовата маса.

— Доверете ми се. Тя е единствената, която не е имала никакъв физически контакт с него.

— Кое ви кара да мислите така? — пита Серенак и се опитва да се усмихне загадъчно.

Отговорът го удря през лицето, прост е като „добър ден“.

— Той не е нейният тип.

— А! И какъв е нейният тип?

— Вие!

Колко е пряма бременната жена!

В това време влиза Силвио с бира „Гинес“ и висока чаша със същия надпис. Слага и двете пред колегата си.

— Мога ли да остана с вас, докато работите? — пита Стефани.

Силвио страхливо върти очи, а Серенак натапя устни в пяната на бирата.

— Ами какво значение има, при положение че той ви разказва всичко после?

Бенавидиш се въздържа от коментар. Шефът му плъзва по масата първата снимка.

— Добре, започваме — казва Силвио.

Беатрис и Силвио свеждат поглед към снимката. Жером Морвал буквално е залепнал към коленете на някакво момиче зад едно затрупано с документи бюро и я целува право в устата.

— От гледна точка на разследването, това е един вид загряване… Снимката е направена в кабинета на Жером Морвал. Името на девойката е Фабиен Гонкалв. Една от секретарките му. Млада и безсрамна. Дантелени гащички и прочие под бялата риза…

Силвио стеснително прегръща Беатрис през рамото. А тя като че ли се забавлява много.

— Според една приятелка на секретарката, връзката е била преди пет години. Фабиен не е била омъжена тогава, сега вече е… Приключението е било кратичко и едва ли може да бъде повод за престъпление от страст — коментира Силвио.

После обръща снимката.

— А какво може да означава написаният отзад код двайсет и три нула две?

— Нямам представа. Липсва и най-малкият намек за улика. Не отговаря на нищо — нито на рождена дата, нито на ден, когато са се срещнали. Сигурно е само, че втората цифра не обозначава месеца…

— Извинете, че ви прекъсвам, шефе, но и аз минах през тези разсъждения. Идентифицирах момичетата, но не намерих нищо, което да отговаря на кодовете: три нула едно, двайсет и едно нула две, петнайсет нула три. Може би това просто е начин, по който архивира детективът, направил снимките… — предполага Силвио.

— Може би… Дори да е така, тъй като няма да открием детектива и понеже Патрисиа Морвал продължава да се преструва, че не ни ги е изпратила тя, ще тъпчем на едно място. Е, добре, ще видим по-късно. Твой ред е.

Силвио не сваля ръката си от Беатрис. Дори е успял да сграбчи шала и да го придържа върху рамото на жена си. Извърта се като пружина, за да вземе снимката. Тя очевидно е направена в някакво нощно заведение. Жером Морвал е сложил ръката си върху гърдите на младо момиче. To e силно гримирано, а гърдите му стърчат предизвикателно извън роклята. Серенак подсвирва с уста. Очите на Беатрис заблестяват, а Силвио кашля.

— Алин Малтера — заеква Силвио. — Тридесет и две годишна. Връзки с обществеността в сферата на изкуството. Разведена… Очевидно, тази е най-дългата връзка на Морвал. Свободно момиче. Често посещава парижките галерии.

1 ... 29 30 31 32 33 34 35 36 37 ... 137
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)