Черните лилии
- Автор: Бюсси Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Черните лилии». Краткое содержание книги:
От прозорците на своя дом в старата мелница една възрастна дама наблюдава живота на селцето, колите на туристите, силуетите. Любимото място на Моне е пълно с гости, разхождащи се из градините, в които той е рисувал своите водни лилии. Но когато туристите си заминат, случайният посетител вижда тъмната страна на това иначе спокойно място.
Историята започва с едно брутално убийство — Жером Морвал, чиято страст към картините на великия художник се конкурира единствено със страстта му към жените, е намерен мъртъв. В джоба му е открита картичка за рожден ден с необичаен надпис: „Съгласен съм мечтите със закон да станат престъпление“.
В окото на бурята се оказват три жени: малко момиче, надарено с дарбата да рисува, изкусителна учителка, която мечтае за любов и крои планове за бягство, и възрастна дама с очи на бухал, която наблюдава и знае всичко. И разбира се, една унищожителна страст, която слага началото на поредица от престъпления.
Кой е убиецът? Какво общо има с трите жени? Слух или реалност са разказите за скрити или откраднати картини на Моне, сред които и прословутите му „Черни лилии“?
В Живерни всеки е енигма и всеки пази своята тайна, а драматичните истории разпръсват илюзиите и съживяват раните от миналото…
В следващите страници описанията на Живерни са колкото се може по-точни. Що се отнася до хотел „Боди“, потока, отклонен от река Епт, мелницата „Шеньовиер“ училището в Живерни, църквата „Сент Радегонд“, гробището, улица „Клод Моне“, улица „Шьомен дю Роа“ — Кралският път, остров „Орти“, и разбира се — къщата на Клод Моне и езерото с лилиите, всички те съществуват. Същото се отнася и за местата в съседство — Музея във Вернон, Музея на изобразителното изкуство в Руан, селцето Кошрел.
— Да, и на мен ми харесва. Особено гледката от верандата.
Инспектор Серенак на свой ред изкачва трите стъпала.
— Е, като падне нощта, не се вижда много, но през деня е супер. Между другото, шефе, Кошрел е доста странно място…
— Нима има и по-странни неща от това да си фугикофил? Е, ще трябва да ми разкажеш подробно.
— Фугикарнофил. Барбекютата нямат нищо общо… Тук е измрял сума народ. Имало е голяма битка по време на Стогодишната война. На хълмовете отсреща. След нея останали хиляди трупове. Същото се случва и по време на Втората световна война. А най-странното е… Знаете ли кой е погребан тук, отзад, зад църквата?
— Жана д’Арк?
Бенавидиш се усмихва.
— Аристид Бриан.
— А, така ли?
— Не знаете кой е той!
— Не беше ли някакъв певец?
— Не. Говорите за Аристид Брюан. Винаги ги бъркат. Аристид Бриан30 е политик. Пацифист. Носител на Нобелова награда.
— Страхотен си, Силвио. Грижиш се и за образованието ми по нормандска история…
После инспекторът разглежда осветената фасада на къщичката в стил фахверк.
— Като вземем предвид мизерната ти заплата на инспектор, къщичката ти е доста прилична! — казва той.
Силвио се надува, поласкан от комплимента. После вдига поглед към покрива на верандата, който е от истински дървени греди. Опънати са телове, за да може с времето лозата, чиито корени са в непокритата с плочки част от верандата, да я обхване цялата.
— Знаете ли, инспекторе, купих развалина. Има вече пет години. И оттогава все човъркам нещо.
— А? И какво точно си направил сам?
— Ами — всичко.
— Не може да бъде!
— О, може… Знаете ли, шефе, това е в гените на португалците, а и с полицаите е така. Нали разбирате, има връзка между Севера и Юга…
Серенак избухва в смях. После съблича коженото си яке.
— Вир-вода сте, шефе.
— Аха. Мамка му и нормандското погребение!
— Влизайте, влизайте, трябва да се изсушите…
Двамата мъже влизат във верандата. Серенак оставя сакото си върху облегалката на един пластмасов стол, който се разклаща и накланя назад под тежестта на дрехата. Сяда на съседния стол. Бенавидиш почти се извинява.
— Е, трябва да ви призная, че гостна или всекидневна с пластмасови мебели не е най-удобното нещо на света, но ги взех от един братовчед. Антикварите покрай река Йор също ми помогнаха. Ще видим по-късно, когато издържа изпита за комисар…
Усмихва се и се настанява на друг стол.
— Е, как беше погребението?
— Ами, нищо особено. Дъжд… Тъпканица. Цялото село бе там. Всички поколения — от най-старите до най-младите. Накарах Мори да направи снимки. Ще видим дали ще измъкнем нещо от тях. Трябваше да дойдеш, Силвио. Имаше лилия, изработена от гранит, цели кошници с цветя. Бе дошъл дори епископът на Еврьо. Кълна ти се, че нито един жител на Живерни не бе обут в ботуши. Разбираш, нали, доста аристократично!
— Като говорим за ботуши, шефе, видях в управлението, че Лувел е поел организацията… Утре ще можем да си съставим първоначално мнение…
— М-да… Да се надяваме, че това ще ни помогне да съкратим списъка на заподозрените — казва Серенак, като си търка ръцете, сякаш иска да се постопли. — Или този безкраен експеримент най-малкото ще ми даде възможност да работя допълнително с любимия си помощник…
— Колко е хубаво, че имате само един! Съжалявам, шефе, че ви накарах да дойдете чак дотук, но никак не ми се иска да оставям Беатрис сама вечер…
— Разбирам, разбирам… Не се тревожи. За да приключим с това скапано погребение, искам да ти кажа, че Патрисиа, вдовицата де, се скъса да плаче. През цялото време. Ако разиграва комедия, направо ще предложа да я номинират за най-добра женска роля за наградите „Сезар“. Обаче нямаше нито една от любовниците на Морвал да го оплаче…
— Като изключим учителката Стефани Дюпен!
— Ти шегуваш ли се?
— Неволно, уверявам ви…
След тези думи Силвио навежда очи и леко се усмихва.
— Наясно съм вече, че темата е деликатна.
— Господи, ама как се отпуска срамежливият ми съотборник, когато си играе на домакин! Но въпреки това ще ти отговоря, Силвио. Стефани Дюпен беше на погребението… По-красива от всякога. Бе толкова мокра и толкова свежа, че дъждът изглеждаше почти поносим. Не пусна ръката на мъжа си и за миг.
— Все пак, внимавайте, шефе.
— Благодаря за съвета, голямо момче съм.
— Казвам ви го най-чистосърдечно.
— Аз също.
Малко смутен, Лоренс Серенак извръща поглед и оглежда верандата. Фугите на стените от неизмазани тухли са идеално запълнени, гредите по тавана — байцвани, а плочките — гладки и добре почистени.
30
Аристид Бриан (1862-1932) — фр. историк и политик, многократно министър — най-често на външните работи. Носител на Нобелова награда за мир през 1926 г. — Бел.прев.