Черните лилии
- Автор: Бюсси Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Черните лилии». Краткое содержание книги:
От прозорците на своя дом в старата мелница една възрастна дама наблюдава живота на селцето, колите на туристите, силуетите. Любимото място на Моне е пълно с гости, разхождащи се из градините, в които той е рисувал своите водни лилии. Но когато туристите си заминат, случайният посетител вижда тъмната страна на това иначе спокойно място.
Историята започва с едно брутално убийство — Жером Морвал, чиято страст към картините на великия художник се конкурира единствено със страстта му към жените, е намерен мъртъв. В джоба му е открита картичка за рожден ден с необичаен надпис: „Съгласен съм мечтите със закон да станат престъпление“.
В окото на бурята се оказват три жени: малко момиче, надарено с дарбата да рисува, изкусителна учителка, която мечтае за любов и крои планове за бягство, и възрастна дама с очи на бухал, която наблюдава и знае всичко. И разбира се, една унищожителна страст, която слага началото на поредица от престъпления.
Кой е убиецът? Какво общо има с трите жени? Слух или реалност са разказите за скрити или откраднати картини на Моне, сред които и прословутите му „Черни лилии“?
В Живерни всеки е енигма и всеки пази своята тайна, а драматичните истории разпръсват илюзиите и съживяват раните от миналото…
В следващите страници описанията на Живерни са колкото се може по-точни. Що се отнася до хотел „Боди“, потока, отклонен от река Епт, мелницата „Шеньовиер“ училището в Живерни, църквата „Сент Радегонд“, гробището, улица „Клод Моне“, улица „Шьомен дю Роа“ — Кралският път, остров „Орти“, и разбира се — къщата на Клод Моне и езерото с лилиите, всички те съществуват. Същото се отнася и за местата в съседство — Музея във Вернон, Музея на изобразителното изкуство в Руан, селцето Кошрел.
— Наистина ли си направил сам всичко тук?
— Прекарвам всички уикенди и отпуски в майсторене и ремонти заедно с баща ми. Всичко тук е дело и на двама ни. Така е по-лесно…
— По дяволите, Силвио, ти направо ме смайваш! Понасям отвратителния ви климат по една-единствена причина: че ме отдалечава на осемстотин километра от семейството ми…
Погледът на Силвио изведнъж става тревожен. Несъмнено заради лекия шум наблизо.
— Добре, започваме ли?
Лоренс нарежда „своите“ три снимки на любовниците на Морвал върху пластмасовата маса. Силвио прави същото с „неговите“ и се оглежда страхливо.
— Лично аз не разбирам как е възможно някой да изневерява на жена си. Наистина не разбирам.
— От колко време познаваш Беатрис?
— От седем години.
— И никога не си й изневерявал?
— Никога.
— Казваш това, защото тя сега е горе?
— О, не. Този факт е без значение…
— А защо не си й изневерявал? Да не би жена ти да е най-красивата на света? И по тази причина нямаш никакво основание да пожелаеш друга, така ли?
Силвио си играе със снимките. Вече съжалява, че е накарал шефа си да дойде у тях.
— Престанете, шефе, не ви помолих да дойдете тук, за да…
— Каква е твоята Беатрис? — прекъсва го грубо Серенак. — Красива? Това ли искаше да кажеш?
Внезапно Силвио се обляга с двете си длани на масата.
— Красива или не… не е там работата! Нещата в живота не стоят така. Тъпо е да искаш жена ти да е най-красивата на света! Значи ти има нещо… Това да не е състезание или конкурс! Винаги ще има по-красиви жени от тази, с която живееш! Дори да се ожениш за Мис Свят, и тя ще остарее, нали така?
Вместо да отговори на тирадата на помощника си, Серенак закача на лицето си усмивка, която Силвио намира за доста странна, особено защото шефът му гледа към вратата.
— Значи така, аз не съм най-красивата?
Силвио се обръща толкова рязко, сякаш до този момент вратът му се е крепил на винт, който неочаквано е паднал. После се завърта на пети.
Ослепителна.
Беатрис сякаш се плъзга по настлания с плочи под на верандата. Серенак я намира очарователна, въпреки че това не е най-точната дума. По-скоро е разтърсваща. Висока, едра, с дълги черни коси. Гъстите й мигли се спускат над сякаш обвитите й в мъгла очи, подобно на завеса, която ги пази от последните слънчеви лъчи на деня. Беатрис се е загърнала с голям шал екрю и гънките му, прикриващи закръгления й корем, я уподобяват на антична статуя. Нежната й кожа с тен на праскова сякаш е от същата тъкан като памучния шал. В очите й блести ирония. Серенак неволно се пита дали винаги е толкова красива, или красотата й е дело на бременността, на факта, че след няколко дни ще стане майка. Пълнотата издава вътрешна хармония, която изплува и на повърхността… Такива бисери се пишат по списанията. Серенак си казва, че за да му хрумват подобни неща за жените, сигурно остарява… Дали преди няколко години би окачествил някоя бременна жена като сексапилна?
— Силвио — казва Беатрис, придърпва един стол и сяда, — ще ми донесеш ли някакъв плодов сок, какъвто и да е…
Силвио става и потъва в кухнята. Скапан и смачкан е като замаян пумпал, който дълго се е въртял около оста си. Беатрис повдига шала и загръща раменете си.
— Значи това е прословутият Лоренс Серенак.
— Защо прословутият?
— Силвио ми говори много за вас. Защото вие… го изненадвате. Дори го вадите от равновесие. Предшественикът ви бе много по… по-класически тип…
Силвио вика от кухнята.
— Искаш ли сок от ананас?
— Да! — отвръща Беатрис, но след секунда пита: — Бутилката отворена ли е?
— Да, вчера.
— Тогава не.
Мълчание, последвано от думите:
— Добре, ще видя какво има в мазето…
Да, бременната жена може и да е секси, но е кучка. Шалът се смъква и леко оголва дясното рамо на Беатрис. Свежа като теменуга — казва си Серенак и си задава въпроса дали формите на Беатрис са винаги толкова сладострастни. А тя се обръща към него и пита:
— Очарователен е, нали? Най-добрият мъж на света. Знаете ли, Серенак, бях си го набелязала доста отдавна. И си бях казала: „Този е за мен!“
— Едва ли е успял да ви устои дълго. Страхотна сте…
— Благодаря.
Шалът отново се хлъзва надолу, но тя го вдига и покрива рамото си.
— Подобен комплимент стига до сърцето ми, особено когато е направен от вас.