Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

Беше свидетел и на няколко обсади в двете крепости, където беше служил преди — първо като сержант в крепостта на тамплиерите в Тортоса близо до Триполи и след това като пълноправен брат рицар в Акре. Тези обсади можеха да продължат няколко месеца, но винаги приключваха, когато обсаждащите се откажат и изтеглят войските си.

Тук в Газа обаче беше съвсем различно и трябваше да се мисли нашироко и по различен начин, тъй като никакъв предишен опит нямаше значение. Към град Газа принадлежаха петнайсетина села с палестински селяни и две бедуински племена. Това означаваше, че управникът на Газа беше господар на всички тези селяни и бедуини, разполагаше и с живота им, и със собствеността им.

Следователно трябваше непрестанно да се търси правилният баланс за данъците на бедуините и селяните, да ги увеличава в годините с добра реколта и да ги намалява, когато реколтата е лоша. Тази година беше необичайно плодородна точно в земите около Газа, въпреки че в другите части на Утремер реколтата беше много по-малко. Това доведе до сериозен проблем, защото управникът на Газа беше решил, че реколтата и почти всички домашни животни трябва да се изнесат от селата, за да не станат плячка на египетската армия, но подобно нещо трудно можеше да се обясни на селяните, когато свирепи рицари тамплиери се появят с върволица празни каруци. Изглеждаше, че плячкосването вече беше започнало, а в очите на палестинските селяни беше все едно дали ги ограбват християни или правоверни.

Затова Арн прекара много време на кон, яздеше от село до село, опитвайки се да обясни какво се случва. Даваше думата си, че не става въпрос за данък или конфискуване, а че всичко ще бъде върнато обратно, когато противниковата армия премине. Опитваше се да обясни, че колкото по-малко е това, което врагът може да ограби в областта, толкова по-бързо щеше да си тръгне. С учудване забеляза, че в някои села хората се съмняваха в думата му.

Тогава въведе нов ред — зърното, всяка крава и всяка камила, както и малките им, трябваше да се регистрират. Това удължи целия процес и ако Саладин беше нападнал по-рано, отчетът щеше да струва скъпо и на рицарите тамплиери, и на селяните. Бавно, но сигурно животни и зърно бяха изнесени от селата около Газа. За сметка на това вътре в Газа стана още по-голяма бъркотия с препълнени складове за зърно и блъсканица от каруци с храна и добитък.

Все пак това беше най-важната част от подготовката за войната.

Войната беше повече стопанство и осигуряване на армията, отколкото смелост на бойното поле, смяташе новият управник, макар че избягваше да изрича такива нечестиви мисли пред подчинените си конници. От време на време бяха идвали подкрепления от други крепости, докато обещаните от командора на Йерусалим четиридесет конници не пристигнаха в Газа.