Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

Младият управник беше непрекъснато при опашките, изслушваше оплакванията и се опитваше да изглади недоразуменията и несъгласията. За всички беше явно, че той наистина не говори за конфискуване, а само целеше да спаси зърното от плячкосване и пожар. Неговото намерение беше всяко семейство във всяко село да има точно толкова, за да преживее, че да му стигне за една седмица, преди да отиде до Газа за нова дажба. Освен това те трябваше да могат да носят със себе си всичко за ядене, ако се наложи да бягат, за да оставят за врага празни села.

Капитанът на артилерията, брат Бертран, смяташе, че цялата писарска работа и разправиите със селяните отнемат прекомерно много време, но командирът му не стори нищо. Обещание, дадено от рицар тамплиер, беше невъзможно да бъде потъпкано.

В по-спокойния период, който в крайна сметка настъпи след едномесечната трескава подготовка, Арн намери време за своя сержант Арман дьо Гаскон, който се беше превърнал по-скоро в строителен работник, отколкото в бъдещ рицар, какъвто трябваше да стане с благословията на командора на Йерусалим. Когато самият оръжейник го извика от стената и му заповяда да се яви при управника измит и с чисти дрехи след обяда, надеждата му пламна отново. Не беше забравен.

Стаята за разговори на управника се намираше в най-западната част на крепостта, най-горе, с два сводести прозореца към морето. Когато Арман се появи в уреченото време, намери господаря си изморен и със зачервени очи, но въпреки това забележително благ и спокоен. Красивата стая, където сега следобедното слънце хвърляше косо лъчи, беше мебелирана скромно, нямаше никакви украси по стените, а в средата бе поставена голяма маса с карти и документи, а покрай по-късата стена — редица столове. По средата между двата прозореца към морето имаше врата, която водеше към балкон. Бялата мантия на управника беше метната върху един от столовете, но когато Арман влезе в стаята и застана неподвижен на средата, Арн отиде и взе мантията си и с няколко обичайни жеста я закопча на врата си. Чак тогава с леко привеждане поздрави Арман.

— След това копане ти със сигурност се чувстваш повече като къртица, отколкото като сержант в готовност да се превърне в рицар, нали? — каза Арн с шеговит тон, който веднага накара Арман да застане нащрек. Та нали високопоставените братя имаха навик винаги да слагат уловки в думите си, дори в най-обикновените думи.

— Да, копахме много, но работата трябваше да се свърши — отговори Арман предпазливо.

Арн го изгледа изпитателно, без да показва какво мисли за този отговор. Изведнъж стана по-сериозен и със заповеднически жест му посочи към един от столовете. Арман веднага отиде и седна на посоченото място, докато господарят му се приближи до претрупаната маса, избута някои документи и седна там, подпрян на дясната си длан, а единият му крак се полюшваше.