Силата на настоящето
- Автор: Толе Екхарт
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Кибеа"
- ISBN: 954-474-361-8
- Переводчик: Жанета Шинкова
- Жанр: Психология
Электронная книга - «Силата на настоящето». Краткое содержание книги:
ЕКХАРТ ТОЛЕ е роден в Германия, където живее до тринадесетгодишна възраст. След като завършва Лондонския университет, се занимава с научна работа в Кеймбриджкия университет. На двадесет и девет години преживява дълбока духовна промяна, която фактически разрушава старата му самоличност и променя коренно хода на живота му. Следващите няколко години Толе посвещава на стремежа да разбере, осмисли и задълбочи промяната, която бележи началото на едно пътуване навътре в себе си. Екхарт не принадлежи към никоя конкретна религия или традиция. Учението му внушава просто, но проникновено послание с непреходната яснота на древните духовни водачи: има път за преодоляване на страданието и за откриване на вътрешен мир.
Толе утвърждава присъствието си из целия свят като съветник и духовен учител. Чрез Силата на настоящето, превърнала се в световен бестселър, учението му за първи път става достъпно за широката публика. Голям успех имат и следващите му книги Гласът на покоя (ИК “Кибеа”, 2005), Практикуване на силата на настоящето (ИК „Кибеа”, 2009) и Нова земя (ИК “Кибеа”, 2009). Живее във Ванкувър, Канада.
За книгата
За да се отправим на пътуване в “СИЛАТА НА НАСТОЯЩЕТО”, трябва да изоставим своя аналитичен ум и изкуствения, създаден от него аз — егото. Още от началото на първата глава се озоваваме бързо на една значително по-голяма надморска височина, където въздухът е по-лек. Това е въздухът на духовното. Пътуването обаче е едно предизвикателство.
Екхарт Толе пише достъпно във формата на въпроси и отговори, за да ни упъти. Самите думи служат за пътни знаци.
Нови открития по пътя очакват мнозина от нас: ние не сме своят ум, ние можем да се измъкнем от психическата болка, истинската човешка сила може да бъде намерена само като приемем Настоящето. Научаваме също, че тялото всъщност е един от ключовете към състоянието на вътрешен мир, както и тишината и пространството около нас.
Достъп можем да имаме навсякъде. Тези точки на достъп, наречени портали, могат да ни въведат в Настоящето — сегашния момент, където проблемите не съществуват. Именно тук намираме радост и успяваме да приемем истинското си аз. Тук откриваме, че вече сме завършени, пълноценни и съвършени.
Мнозина от нас ще установят, че най-голямата пречка пред осъзнаването на този факт са връзките ни, особено интимните.
Но и тук сме на “нова територия” и нещата не са такива, каквито са ни се стрували преди. Научаваме, че взаимоотношенията ни също са портал към духовното просветление, ако ги използваме мъдро, т. е. ако ги използваме, за да станем по-съзнаващи и следователно по-любящи човешки същества. Какъв е резултатът? Истинско единение с другите.
Ако можем да присъстваме изцяло и да предприемаме всяка своя стъпка в Настоящето, ако можем да почувстваме реалността на неща като “вътрешното тяло”, “капитулацията”, “прошката” и “Неизявеното”, ще бъдем отворени за преобразяващото въздействие на “Силата на настоящето”.
Като наричате някои емоции негативни,
не създавате ли в ума си поляризация на добро и зло,
за която говорихте по-рано?
Не. Поляризацията се създава на по-ранен етап, когато умът преценява настоящия момент като лош. Тази оценка създава негативната емоция.
Но ако наричате някои емоции негативни, не казвате
ли всъщност, че не би трябвало да ги има,
че не е правилно да ги изпитваме? Доколкото разбирам,
трябва да си разрешим да имаме всякакви чувства,
които възникнат, вместо да ги преценяваме като лоши
или да ги отричаме. В реда на нещата е да бъдем
недоволни, в реда на нещата е да бъдем ядосани,
раздразнени, мрачни и прочие — иначе ги потискаме,
изпадаме във вътрешен конфликт или отричане.
Нещата са добре така, както са.
Разбира се. След като някакъв мисловен модел или емоция вече съществуват, приемете ги. Не сте били достатъчно съзнаващи, за да имате право на избор. Това не е преценка, а факт. Ако сте имали избор, или сте съзнавали, че имате избор, какво бихте избрали: страданието или радостта, удобството или притеснението, мира или конфликта? Бихте ли избрали мисъл или чувство, които ви откъсват от естественото ви състояние на благополучие, от радостта от живота вътре във вас? Такова чувство наричам негативно, а това означава просто лошо. Не в смисъла, че “не би трябвало да го изпитвате”, а просто лошо чувство, все едно да ви е зле на стомаха.
Как е било възможно хората да убият над 100 милиона свои събратя само през XX век? Причиняването на болка в такива мащаби от едни хора на други е отвъд всякакви граници на въображението. И тук не вземаме предвид психическия, емоционалния и физическия тормоз, изтезанията, болката и жестокостта, които хората продължават всеки ден да си причиняват един на друг, както и на други разумни същества.
Дали правят това, защото са в контакт с естественото си състояние, с радостта от живота вътре в себе си?
Разбира се, че не. Само хора в дълбоко негативно състояние, които се чувстват наистина ужасно, биха създали подобна реалност като отражение на начина, по който се чувстват. Сега те рушат природата и планетата, която ги храни. Не е за вярване, но е истина. Хората са опасно луд и много болен вид. Това не е съждение, а факт. Факт е също, че разумът е запазен зад лудостта. Изцелението и спасението са достъпни още сега.
Ако се върнем по-конкретно на това, което казвате, несъмнено е вярно, че когато приемете недоволството си, мрачното си настроение, гнева си и т. н., вече не сте принудени да им се подчинявате сляпо и е по-малко вероятно да ги проектирате върху околните. Но се питам дали не се самозаблуждавате. След като известно време се упражнявате в приемане — както сте направили вие, — настъпва момент, в който трябва да продължите към следващия етап, когато вече не се създават негативни емоции. Ако не го сторите, “приемането” ви се превръща просто в психически етикет, който позволява на егото ви да продължи да се отдава на нещастието и така да усилва усещането ви за отделност от другите хора и средата ви, от вашето тук и сега. Както знаете, отделността е основата за чувството за идентичност на егото. Истинското приемане би преобразувало веднага тези чувства. Ако наистина дълбоко в себе си знаете, че всичко е “в реда на нещата”, както вие се изразявате, и което безспорно е вярно, дали изобщо бихте имали негативни чувства? Без да съдите, без да се съпротивлявате срещу това, което е, те не биха възникнали. Имате в ума си представата, че “всичко е наред”, но дълбоко в себе си не го вярвате, така че старите психоемоционални модели на съпротива си остават непокътнати. Затова се чувствате зле.
И това също е в реда на нещата.
Какво защитавате: правото си на несъзнание, правото си да страдате? Не се безпокойте, тях никой няма да ви ги отнеме. Когато разберете, че от някаква храна ви става лошо, ще продължите ли да я ядете и да твърдите, че е в реда на нещата да ви бъде лошо?
КЪДЕТО И ДА СТЕ, БЪДЕТЕ ТАМ ИЗЦЯЛО
Можете ли да дадете още няколко примера
за обикновено несъзнание?
Опитайте се да се уловите, когато се оплаквате — на глас или наум, от ситуация, в която сте се озовали, от това какво правят или говорят хората, от средата си, от положението си, дори от времето. Оплакването винаги представлява неприемане на това, което е. То неизменно носи несъзнателен негативен заряд. Когато се оплаквате, се превръщате в жертва. Когато се изразявате, властта е във вас. Затова променете ситуацията, предприемайки нещо, или говорейки за нея, ако това е необходимо или възможно. Напуснете ситуацията или я приемете. Всичко останало е лудост.