Силата на настоящето
- Автор: Толе Екхарт
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Кибеа"
- ISBN: 954-474-361-8
- Переводчик: Жанета Шинкова
- Жанр: Психология
Электронная книга - «Силата на настоящето». Краткое содержание книги:
ЕКХАРТ ТОЛЕ е роден в Германия, където живее до тринадесетгодишна възраст. След като завършва Лондонския университет, се занимава с научна работа в Кеймбриджкия университет. На двадесет и девет години преживява дълбока духовна промяна, която фактически разрушава старата му самоличност и променя коренно хода на живота му. Следващите няколко години Толе посвещава на стремежа да разбере, осмисли и задълбочи промяната, която бележи началото на едно пътуване навътре в себе си. Екхарт не принадлежи към никоя конкретна религия или традиция. Учението му внушава просто, но проникновено послание с непреходната яснота на древните духовни водачи: има път за преодоляване на страданието и за откриване на вътрешен мир.
Толе утвърждава присъствието си из целия свят като съветник и духовен учител. Чрез Силата на настоящето, превърнала се в световен бестселър, учението му за първи път става достъпно за широката публика. Голям успех имат и следващите му книги Гласът на покоя (ИК “Кибеа”, 2005), Практикуване на силата на настоящето (ИК „Кибеа”, 2009) и Нова земя (ИК “Кибеа”, 2009). Живее във Ванкувър, Канада.
За книгата
За да се отправим на пътуване в “СИЛАТА НА НАСТОЯЩЕТО”, трябва да изоставим своя аналитичен ум и изкуствения, създаден от него аз — егото. Още от началото на първата глава се озоваваме бързо на една значително по-голяма надморска височина, където въздухът е по-лек. Това е въздухът на духовното. Пътуването обаче е едно предизвикателство.
Екхарт Толе пише достъпно във формата на въпроси и отговори, за да ни упъти. Самите думи служат за пътни знаци.
Нови открития по пътя очакват мнозина от нас: ние не сме своят ум, ние можем да се измъкнем от психическата болка, истинската човешка сила може да бъде намерена само като приемем Настоящето. Научаваме също, че тялото всъщност е един от ключовете към състоянието на вътрешен мир, както и тишината и пространството около нас.
Достъп можем да имаме навсякъде. Тези точки на достъп, наречени портали, могат да ни въведат в Настоящето — сегашния момент, където проблемите не съществуват. Именно тук намираме радост и успяваме да приемем истинското си аз. Тук откриваме, че вече сме завършени, пълноценни и съвършени.
Мнозина от нас ще установят, че най-голямата пречка пред осъзнаването на този факт са връзките ни, особено интимните.
Но и тук сме на “нова територия” и нещата не са такива, каквито са ни се стрували преди. Научаваме, че взаимоотношенията ни също са портал към духовното просветление, ако ги използваме мъдро, т. е. ако ги използваме, за да станем по-съзнаващи и следователно по-любящи човешки същества. Какъв е резултатът? Истинско единение с другите.
Ако можем да присъстваме изцяло и да предприемаме всяка своя стъпка в Настоящето, ако можем да почувстваме реалността на неща като “вътрешното тяло”, “капитулацията”, “прошката” и “Неизявеното”, ще бъдем отворени за преобразяващото въздействие на “Силата на настоящето”.
Обикновеното несъзнание обаче може отначало да бъде трудно за откриване, тъй като е твърде привично.
Нека ви стане навик да наблюдавате психическото и емоционалното си състояние. “Спокоен ли съм в този момент?” е въпрос, който е добре да си задавате често. Можете също да се запитате: “Какво се случва в мен в този момент?” Поне се интересувайте от това, което става вътре във вас толкова, колкото и от случващото се извън вас. Ако сложите в ред вътрешното, външното само ще се подреди. Първостепенната реалност е вътре, навън е второстепенната. Но не отговаряйте веднага на тези въпроси. Насочете вниманието си навътре. Вгледайте се в себе си. Какви мисли ражда умът ви? Какво чувствате? Насочете вниманието си към тялото. Има ли в него някакво напрежение? Установите ли ниво на притеснение, фоново статично напрежение, вижте по какъв начин избягвате живота, противопоставяте му се или го отричате — отричайки Настоящето. Има много начини, по които хората несъзнателно се противопоставят на сегашния момент. Ще ви дам само няколко примера. След като се поупражнявате, умението ви да се самонаблюдавате, да следите вътрешното си състояние ще се усъвършенства.
ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ НЕЩАСТИЕТО
Ненавиждате ли това, което правите? Може да става въпрос за работата ви, или пък сте се съгласили да вършите нещо и го вършите, но част от вас го мрази и се противи. Носите ли в себе си неизказана ненавист към някого от околните? Съзнавате ли, че енергията, която излъчвате в резултат, е толкова вредна, че отравяте себе си и хората наоколо ви? Вгледайте се внимателно в себе си. Виждате ли и най-малка следа от недоволство и нежелание? Ако има такава, наблюдавайте я на умствено и емоционално ниво. Какви мисли ражда умът ви за ситуацията? После се вгледайте в емоцията — реакцията на тялото към тези мисли. Почувствайте емоцията. Приятна ли е, или неприятна? Такава ли е енергията, която бихте избрали да носите в себе си? Имате ли избор?
Може би наистина ви използват, може би това, което правите, наистина е отегчително, може би някой от близките ви наистина е нечестен, дразнещ или несъзнаващ, но всичко това няма никакво значение. Няма значение дали мислите и емоциите ви във връзка със ситуацията са оправдани или не. Фактът е, че се противопоставяте на това, което е. Превръщате сегашния момент в свой враг. Създавате нещастие, конфликт между вътрешното и външното. Нещастието ви замърсява не само вашето вътрешно битие и околните, но и колективната човешка психика, от която представлявате неделима част. Замърсяването на планетата е само външен израз на вътрешното психическо замърсяване — милиони несъзнателни хора, които не поемат отговорността за вътрешното си пространство.
Или спрете това, което правите, говорете с нужния човек и изразете чувствата си, или се откажете от негативизма, който умът ви плете около ситуацията и от който фактически няма никаква полза освен укрепването на фалшиво себеусещане. Важно е да признаете неговата безполезност. Негативизмът никога не е най-добрият начин да се справите с каквато и да е ситуация. Всъщност в повечето случаи той ви улавя в капан и пречи на истинската промяна. Всичко, което се прави с негативна енергия, бива заразено от нея, и след време създава още болка и нещастие. Нещо повече, всяко негативно вътрешно състояние е заразно. Нещастието се разпространява по-лесно от физическо заболяване. По принципа на резонанса то предизвиква и подхранва латентния негативизъм у другите, освен ако те не са недосегаеми за него — или, иначе казано, силно съзнаващи.
Замърсявате ли света или чистите мръсотията? Вие отговаряте за своето вътрешно пространство, вие и никой друг, и вие отговаряте за планетата. Както в себе си, така и навън: ако хората изчистят вътрешното замърсяване, ще престанат да замърсяват извън себе си.
Как можем да захвърлим негативизма,
както ни съветвате?
Просто го захвърлете. Как пускате горещ въглен? Как пускате някой тежък и ненужен багаж, който носите? Като признаете, че не искате повече да понасяте болката или да носите товара и го захвърляте. Дълбокото несъзнание, като например болковото тяло или друга дълбока болка от рода на загуба на близък човек, обикновено трябва да се преобразува посредством приемане, съчетано със светлината на присъствието ви — вашето неотклонно внимание. От друга страна, много модели в обикновеното несъзнание могат просто да бъдат захвърлени, след като вече сте наясно, че не ви трябват и не ги искате, след като осъзнаете, че имате избор и не сте просто кълбо от условни рефлекси. Всичко това предполага да имате достъп до силата на Настоящето. Без нея нямате избор.