Кръвна връзка [Войните на Розите-3]

9.

Армията, която напредваше по издигнатия път към Лондон, почти се превърна в парад, в кралска процесия. Търговци и пътници бяха принудени да отбиват каруците си настрани от пътя из блатистата местност наоколо, докато край тях в редици от по четирима яздеха рицари в доспехи, а над главите им, закачени за пики, се вееха и плющяха знамена. Земеделците и търговците застанаха със сведени глави, с шапки, притиснати към гърдите, когато чуха, че кралят и кралицата най-сетне се завръщат. Някои дори ги приветстваха с викове на силния вятър и студа, като изпиваха с поглед Хенри и Маргарет, сякаш искаха да ги вклинят в паметта си завинаги.

Вярно, че кралските знамена бяха поизносени и окаляни. Бяха ги държали в сандъци през по-голямата част от изминалата година. Самите войници, които ги носеха, бяха достатъчно опърпани след толкова дълъг период на преходи, но вдигнаха гордо глава, щом видяха пред себе си масивните стени на Лондон, а над града засвириха рогове, които предизвестяваха за тяхното приближаване. Лондон бе видял бунтове и нашествия през изминалата година, Лондонската кула бе поломена, а по улиците на града гърмяха топовни изстрели срещу жителите му.

Но всичко това бе останало в миналото. Маргарет го чувстваше в чистия зимен въздух. В топлите месеца градът наистина вонеше на помийни води и гнилоч, но вятърът, който сега духаше в лицето ѝ, дъхаше на дърво и гипс, тухли, дим и осолено месо. Не можеше да не си спомни за първия път, когато видя града, току-що пристигнала от Франция. Тогава я бяха внесли на парадна носилка, която спря на Лондонския мост, а тълпите ликуваха и ревяха, а старейшините в цветни роби ѝ се поклониха. Тогава се чувстваше зашеметена, момиче на петнайсет години, което не знаеше, че на света може да има толкова много хора накуп.

Усети как пулсът ѝ се ускорява, щом конят на Съмърсет приближи до нея, за да яздят заедно. Двамата не бяха разговаряли, откакто Хенри се върна, макар че младият херцог беше винаги наблизо, готов да я съветва или пък да получи заповеди. Хенри Пърси, граф Нортъмбърланд, яздеше точно зад кралицата, заедно с Едуард, принц на Уелс. Тя се зачуди дали лорд Пърси си мисли за баща си и брат си, погубени в годините на битки и кръвопролития. Може би това беше шанс за всички тях да оставят зад себе си подобни семейни трагедии. В крайна сметка тя победи. Въпреки всички трудности и премеждия съпругът ѝ все още бе ръкоположеният крал на Англия, истински, жив и отново в преградките ѝ. Маргарет беше научила много от времето, когато за първи път съзря Лондон.