Кръвна връзка [Войните на Розите-3]

Маргарет притисна кокалчето на палеца в очната кухина върху затворените си очи. Дери чакаше търпеливо, като предпочиташе уханието на супа и топлината пред всичко, което би могъл да открие навън.

— Замаяна съм, Дери, че всичко ми се струпа толкова набързо. Съпругът ми да е жив и здрав, невредим и в безопасност — или поне не по-зле от преди. Синът ми да е с мен, а лордовете ми Съмърсет и Пърси да носят възмездие за онези, които все още ни се противопоставят. Ние възстановихме властта си, мастър Бруър! Кралят е на няколко километра от Лондон. Утре ще бъдем там и цялата страна ще разбере, че родът Ланкастър е оцелял. Ще видят сина ми и ще осъзнаят, че имат прекрасен наследник на трона. Още не мога да го възприема, Дери! Толкова далеч стигнахме.

— Милейди, до довечера ще имам повече информация. Дотогава дръжте съпруга си на топло и в безопасност. Той винаги е бил от ключова важност, милейди. И все още е. Мисля, че…

Конският тропот се разнесе много преди те да стигнат до странноприемницата — поне шейсетина ездачи с подковани коне чаткаха по каменния път. Дери се намръщи, щом шумът започна да се усилва. Дънстъбъл беше едва на петнайсет километра от бойното поле, а той бе пътувал бавно, за да бъде крал Хенри в безопасност. Не беше невъзможно някой враг да го е видял как тръгва и да е изпратил след него кръвожадни рицари или наемници, които да го върнат обратно.

— Милейди, бъдете готова да преместите краля, ако се окаже, че това не са наши хора — рече той.

Той приближи бързо до вратата и я остави да се люлее зад себе си. На дъжда и в мъглата не можеше да разпознае щитовете на приближаващите войници. Всеки един от тях беше опръскан с гъстата кал, хвърляна от копитата на конете. Около Дери трийсетина въоръжени рицари се подготвиха да защитават кралското семейство до смърт.