Златната клонка

След това напишете същите думи на парчета хартия, пъхнете едно под вратата, изпод която излизат плъховете, а другото сложете на пътя, който трябва да хванат. Пропъждането трябва да стане по изгрев слънце. Както съобщават, преди няколко години един американски фермер написал любезно писмо до плъховете, с което им съобщавал, че реколтата му е слаба и не може да си позволи повече да ги изхранва през зимата, че бил много мил с тях и за собственото им добро им предлага да го оставят и да отидат при някой съсед, който има повече зърно. Забол документа на една от подпорните греди в хамбара си да го прочетат плъховете.

Понякога хората смятат, че могат да постигнат желаната цел, като се отнесат с необикновено уважение към един или два подбрани индивида от омразния животински вид, а В същото време преследват останалите с безмилостна строгост. На индонезийския о. Бали залавят в големи количества мишки, които опустошават оризищата и ги изгарят тъй, както горят труповете. Но две от заловените мишки оставят живи и им връчват по един малък пакет бял лен. После хората им се кланят като пред богове и ги пускат да си отидат. Когато посевите им са нападнати от птици и насекоми, морските даяки или иваните от Саравак хващат по един представител от всеки вид вредител (едно врабче, един скакалец и т.н.), слагат ги в лодчица от кора, в която има достатъчно провизии, и пускат надолу по реката мъничкия съд с омразните пътници. Ако не успеят да прогонят натрапниците по тоя начин, даяките прибягват към друго средство, което смятат за по-резултатно. Правят от глина крокодил в естествена големина, слагат го сред нивите и там му поднасят храна, оризова ракия и платове, а освен това му принасят в жертва кокошка и прасе. Размекнато от тези признаци на внимание, свирепото животно много скоро ще излапа всички вредители, които пакостят на посевите. Когато скакалци и бръмбари опустошават нивите или лозята в Албания, се събират жени с разпуснати коси, залавят няколко насекоми и образуват погребално шествие към извор или поток и там удавят животинките. После една от жените пее: „О, скакалци и бръмбари, защо ни оставяте да скърбим?“ и погребалната песен се повтаря в хор от всички жени. Така, отдавайки последни почести на няколко скакалеца и бръмбара, те се надяват да причинят смъртта на всички останали. Когато в Сирия гъсеници нападнат лозе или нива, събират се девойки, хващат една гъсеница, а сетне обявяват едно от момичетата за нейна майка. После оплакват гъсеницата и я погребват. Накрая завеждат „майката“ на мястото, където има гъсеници, утешават я, та гъсениците да чуят и да избягат от градината.