Властелинът на пръстените
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Властелинът на пръстените». Краткое содержание книги:
После съвсем близо зад тях се раздаде гласът на Фарамир:
— Нека видят!
Шаловете се дръпнаха от очите им, качулките паднаха назад, хобитите премигаха и ахнаха от изумление.
Стояха на влажен под от излъскан камък, пред прага на грубо изсечена скална арка, а зад тях зееше мрачен отвор. Но отпред висеше ефирна водна завеса — толкова близо, че Фродо можеше да я докосне с протегната ръка. Тя бе обърната на запад. Оттатък полегатите лъчи на залязващото слънце падаха върху нея и червената светлина се пречупваше в безброй искрици с непрестанно променящ се цвят. Сякаш стояха пред прозореца на някаква елфическа кула, прикрит със завеса, изплетена от злато и сребро, рубини, сапфири и аметисти, пламнали от хладен огън.
— Поне в едно ни провървя, пристигаме тъкмо навреме, за да ви възнаградим за търпението — каза Фарамир. — Това е Прозорецът на залеза, Хенет Анун — най-прекрасният от всички водопади на буйноструйната Итилиен. Малцина чужденци са го виждали някога. За жалост тук няма кралски палати, които да му подхождат по великолепие. Влезте и вижте!
Още преди да довърши, слънцето залезе и пламъците сред водите помръкнаха. Обърнаха се и минаха под ниската, заплашителна арка. Мигом се озоваха в просторна, грубо изсечена зала с неравен свод. Няколко факли хвърляха дрезгава светлина по лъскавите стени. Тук вече се бяха събрали мнозина мъже. Останалите продължаваха да пристигат по двама-трима през тясна и тъмна вратичка в единия край. Когато очите им привикнаха с полумрака, хобитите видяха, че пещерата е много по-широка, отколкото бяха предполагали, и е запълнена с обилни запаси от оръжие и храна.
— Е, това е нашето убежище — каза Фарамир, — Не е кой знае колко удобно, но тук можете спокойно да пренощувате. Поне е сухо и макар да няма огън, храна се намира в изобилие. Някога водата минавала през тази пещера и изтичала през арката, ала древните каменоделци отклонили течението горе из клисурата и насочили потока от надвисналите скали към двойно по-висок водопад. Сетне зазидали всички проходи към тая пещера, та да не прониква ни вода, ни нещо друго… всички освен един. Сега са останали само два изхода — онзи коридор, по който ви преведохме със завързани очи, или Водната завеса, през която се стига до дълбока скална чаша, изпълнена с каменни ножове. Почивайте сега, докато приготвим вечерята.
Отведоха хобитите в един ъгъл и им предложиха, ако желаят, да полегнат на нисък одър. Междувременно домакините се разшетаха из пещерата тихо и бързо, но без суетене. Вдигнаха облегнатите край стените леки маси, подпряха ги на дървени магарета и наслагаха приборите. Повечето от тях бяха простички и без орнаменти, ала изработени майсторски и с чувство за красота: гладки и чисти кръгли блюда, паници и чинии от гледжосана кафява глина и полирано чемширово дърво, Тук-там се мяркаше чаша или поднос от излъскан бронз; на най-вътрешната маса, пред стола на Военачалника, сложиха бокал от чисто сребро.
Фарамир се разхождаше между хората си и тихичко разпитваше всеки новодошъл. Някои се връщаха след преследването на южняците; други, оставени като съгледвачи край пътя, пристигнаха последни. Изясни се съдбата на всички южняци, само за грамадния мумак никой нищо не можеше да каже. Не се забелязваше движение на неприятеля; нито един оркски шпионин не се мяркаше наоколо.
— Нищо ли не видя, нищо ли не чу, Анборн? — запита Фарамир последния от хората си.
— Ами… нищо, господарю — отвърна боецът. — Поне орки не видях. Но ми се стори, че зърнах нещо чудновато. Вече бе настанал гъстият здрач, сред който очите виждат всичко по-голямо, отколкото трябва. Та може и да е било обикновена катерица. (Тук Сам наостри уши.) Но и тъй да е, значи черна катерица, а опашка не видях. Досущ като сянка се плъзна по земята и щом наближих, хлътна зад един дънер и се изкатери нагоре тъй бързо, както само катериците умеят. Ти си ни наредил да не избиваме безцелно дивите зверове, а пък то не изглеждаше нето друго, тъй че не пуснах стрела. Бездруго бе прекалено тъмно за стрелба и съществото се изгуби за миг в здрача сред листата, Постоях малко, защото ми се видя чудно, сетне побързах насам, Причу ми се, че оная твар засъска по мен от високото, щом обърнах гръб. Може да е било голяма катерица. В сянката на Безименния навярно някои зверове от Мраколес са взели да скитосват и по нашите гори. Разправят, че там имало черни катерици.