Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Благодаря ви. Не желая да излагам живота му на опасност.
— Прекалено ценен е. Може би Америка и Япония ще успеят да разрешат проблема по дипломатически път. — Не го вярваше, обаче такива думи винаги радваха дипломатите. — Тогава правителството на Гото ще падне и Кога-сан може би ще се върне на предишния си пост.
— Според това, което чувам обаче, Гото няма да се оттегли.
— И аз чувам същото, ала нещата може да се променят. Така или иначе нашата молба към Кога е такава. По-нататъшни контакти между нас са опасни — продължи „Клерк“. — Благодаря за съдействието. Ако ни потрябвате пак, ще се свържем с вас чрез обичайните канали.
В знак на благодарност Кимура плати сметката, преди да си тръгне.
— Това беше всичко, а? — попита Динг.
— Някой смята, че то е достатъчно, а ние си имаме друга работа.
„Пак се разпореждаме“ — помисли си Чавес. Все пак поне имаха заповеди, били те и непонятни. Беше десет сутринта местно време и след като излязоха на улицата, те се разделиха и прекараха следващите няколко часа в покупки на нов дигитален модел клетъчни телефони, по три за всеки, след което се срещнаха отново. Апаратите бяха компактни и се побираха в джоба на риза. Дори кутиите им бяха малки, така че двамата агенти нямаха никакъв проблем при скриването им.
Чет Номури вече бе сторил същото, като за свой адрес даде номера на апартамент в Ханамацу: предварително избрано прикритие, допълнено с кредитни карти и шофьорска книжка. Каквото и да ставаше, той имаше право на по-малко от тридесетдневен престой в страната, за да го доведе докрай. Следващата му задача беше да се върне в обществената баня за последен път, преди да потъне вдън земя.
— Имам един въпрос — каза тихо Райън. Погледът му накара Трент и Фелоус да се почувстват неловко.
— В напрежение ли искате да ни държите? — попита Сам.
— Знаете за ограниченията, с които се сблъскваме в Тихия океан.
Трент се размърда нервно.
— Ако имате предвид, че нямаме потенциал, конски сили, така да се каже, за да…
— Зависи кои конски сили ще използваме — прекъсна го Джак.
Двамата членове на Конгреса обмислиха думите му.
— С твърда ръка ли ще действаме? — поинтересува се Трент.
— С желязна. Ще се заядете ли с нас?
— Зависи какво сте намислили. Обяснете ни — нареди му Фелоус и Райън го направи.
— Наистина ли смятате да отидете толкова далеч? — попита Трент.
— Нямаме избор. Сигурно щеше да е хубаво да се бием с кавалерия на полето на честта и така нататък, но не забравяйте, че нямаме конски сили. Президентът трябва да знае дали Конгресът ще го подкрепи. Само вие ще знаете за мръсната част. Ако ни подкрепите, останалите на Хълма ще последват примера ви.
— Ами ако не излезе нищо? — разсъждаваше Фелоус.
— Тогава всички отиваме на въжето. Включително и вие — добави Джак.
— Ще вкараме комисията в играта — обеща Трент. — Играете изключително рисковано, приятелю.
— Напълно сте прав — съгласи се Райън, като мислеше за изложените на риск човешки животи. Знаеше, че Ал Трент имаше предвид и политическата страна на нещата, но Джак си бе наложил да остави тези мисли настрана. Естествено, не можеше да го признае. Трент би сметнал това за слабост. Беше удивително по колко много въпроси мненията им можеха да не съвпадат. Важното обаче бе, че конгресменът държеше на думата си.
— Ще ни държите ли в течение?
— Съгласно закона — отвърна с усмивка съветникът по националната сигурност. Законодателството изискваше Конгресът да бъде уведомяван след осъществяването на „мръсни“ операции.
— Ами Президентското разпореждане? — Въпросното разпореждане, което водеше началото си от правителството на Форд, забраняваше на американските разузнавателни служби да извършват политически убийства.
— Не забравяйте Президентското решение. — Президентското решение в основата си представляваше указ, постановяващ, че законът означава онова, което президентът сметнеше, че означава. Накратко, всичко, което Райън предлагаше сега, технически погледнато, бе законно, стига Конгресът да е съгласен. Адски кофти начин да се ръководи страна, но при демокрациите беше така.
— Значи всичко е изпипано — отбеляза Трент.
— До съвършенство — съгласи се Фелоус и кимна.
Двамата конгресмени видяха, че домакинът им вдига телефона и натисна бутона за бързо избиране.
— Райън се обажда. Задвижете нещата.
Първият ход бе електронен. На фона на възмутените протести на главнокомандващия тихоокеанските сили три телевизионни екипа инсталираха камерите си на ръба на успоредните сухи докове, в които сега бяха „Ентърпрайс“ и „Джон Стенис“.