Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Щом Дометриус вземеше картината, цената й щеше да стане недостъпна; затова трябваше да разбере не ли вече купена от Дометриус, преди да се опита да я купи сам. Той започна да разисква с Дометриус дали Монтичели306 ще има пак цена някой ден при сегашната мода живописта да е всичко друго, но не и живопис; заговори и за бъдещето на Джонс; засегна мимоходом Бъгстън Найтс307. И едва на тръгване добави:
— Значи, все пак не продават Кроум?
Просто от гордост за расовото си превъзходство (както бе предположил Соумс) Дометриус отговори:
— О, мистър Форсайт! Ще я взема, сър!
Трепването на клепките му затвърди решението на Соумс да пише направо на новия лорд Болдърби, че с картина на Кроум-баща може да се постъпи само по един достоен начин — като се избягнат комисионерите. Затова каза само:
— Добре. Довиждане! — и си отиде, след като бе подсетил Дометриус.
На Грийн Стрийт му казаха, че Фльор излязла и нямало да се върне тази вечер; щяла да остане още една нощ в Лондон. Той нае унило кола и успя да стигне навреме за влака.
В къщи се прибра към шест часа. Беше задушно, мухите хапеха, наближаваше буря. Взе писмата и се качи в гардеробната си, за да се изчисти от прахта и дима на Лондон. Безинтересна поща. Една разписка, сметка за разни покупки на Фльор. Съобщение за изложба на гравюри, едно писмо, което започваше:
„Сър, смятам за свой дълг…“
Някаква просба или изобщо нещо неприятно. Погледна веднага за подписа. Нямаше подпис! Обърна недоверчиво листа и разгледа всеки ъгъл. Тъй като не беше общественик, Соумс не бе получавал никога анонимно писмо и първото му намерение беше да скъса това като нещо опасно; второто — да го прочете именно защото е опасно.
„Сър, смятам за свой дълг да Ви осведомя, макар и да не съм никак заинтересован в случая, че съпругата Ви поддържа връзка с един чужденец…“
Стигнал до тази дума, Соумс спря несъзнателно и погледна за пощенския печат. Доколкото можеше да се прозре през непроницаемата тайнственост, с която пощенската служба бе обгърнала мястото на подаването, то завършваше с някакво „си“, а освен това имаше и някакво „т“. Челси? Не. Бетърси? Може би. Той продължи с четенето.
„Тия чужденци са всички от една порода: за чувал — и в реката! Този, за когото става дума, се среща два пъти седмично със съпругата Ви. Известно ми е от лично наблюдение… А възмутително е да гледате как мамят един англичанин. Проследете и ще видите дали казвам истината. Не бих с намесвал, ако този човек не беше един гаден чужденец.