Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— В гостната е мистър Майкъл Монт, сър. Ще го приемете ли?
— Не — отвърна Соумс — всъщност, да. Ще сляза.
Все едно как — само да се разсее за няколко минути!
Майкъл Монт стоеше във фланелен костюм на терасата и пушеше. Щом видя Соумс, хвърли цигарата и приглади с ръка косата си.
Чувството на Соумс към този младеж беше твърде особено. Според някогашното мерило Майкъл беше несъмнено лекомислен, безотговорен младеж, но имаше все пак нещо крайно привлекателно в неговото весело държание и непринудено изказвани мнения.
— Заповядайте — каза Соумс. — Пихте ли чай?
Монт влезе.
— Надявах се Фльор да се е върнала, сър, но се радвам, че не е. Работата е в това, че аз… съм ужасно влюбен в нея; така ужасно влюбен, та сметнах, че е най-добре да ви кажа. Старомодно е, разбира се, да се отнесе човек най-напред към бащата, но предполагам, че ще ми простите. Обърнах се най-напред към своя баща, който обеща да ми помогне, ако реша да се задомя. Всъщност, дори се възхити от тая мисъл. Разказах му за вашия Гойя.
— Така ли? — отвърна невероятно сухо Соумс. — Дори се възхити от тая мисъл?
— Да, сър; а вие?
Соумс се усмихна леко.
— Виждате ли — продължи Монт, като въртеше сламената си шапка, а косата, ушите, веждите му — всичко изглеждаше щръкнало от възбуден, — който е бил на война, не може да не бърза.
— Да се ожени, а след това и да се разжени — каза бавно Соумс.
— Не и с Фльор, сър. Поставете се на мое място.
Соумс се поизкашля. Доводът беше твърде убедителен.
— Фльор е съвсем млада — отвърна той.
— О, не, сър. Всички сме ужасно остарели вече. Моят баща ми се струва същински младенец; мисловният му апарат не се е променил нито на косъм; но той, разбира се, е баронайт и това го дърпа назад.
— Баронайт ли? — повтори Соумс. — Това пък какво може да е?
— Баронет, сър. И аз ще бъда някой ден баронет. Но ще се постарая да забравям, че съм.
— Вървете и забравете по-добре другото — заяви Соумс.
— О, не, сър — отвърна умолително Монт. — Просто трябва да се навъртам насам, иначе нямам никакви изгледи за успех. Предполагам все пак, че вие ще позволите на Фльор да постъпи както желае. Мадам е на моя страна.
— Нима? — отвърна смразяващо Соумс.
— Не ме прогонвате окончателно, нали? — Младежът гледаше така тъжно, че Соумс се усмихна.
— Вие можете да се мислите за много стар — каза той, — но ме поразявате с необикновената си младост. Да се втурвате постоянно и към всичко, не е доказателство за зрялост.
— Добре, сър; отстъпвам по въпроса за възрастта; но за да ви докажа, че имам сериозни намерения, постъпих на работа.
— Приятно ми е да го чуя.
— Станах съдружник в едно издателство; баща ми ми даде капитала.
Соумс закри уста с ръката си — без малко каза: „Господ да е на помощ на това издателство!“ Сивите му очи загледаха внимателно развълнувания младеж.
— Аз нямам нищо против вас, мистър Монт, но за мене Фльор е всичко. Всичко… разбирате ли?
— Да, сър, разбирам; но тя е всичко и за мене.
— Както и да е, доволен съм все пак, че се отнесохте към мене. А сега смятам, че няма повече какво да си кажем.
— Знам, че всичко зависи от нея, сър.
— И надявам се още дълго да зависи от нея.
— Не ме насърчавате — заяви неочаквано Монт.
— Не — отвърна Соумс. — Моят опит в живота не ми дава основание да насърчавам прибързани бракове. Сбогом, мистър Монт. Няма да съобщя на Фльор това, което ми казахте.
— О! — промълви унило Монт. — Аз мога наистина да си разбия главата заради нея. И тя отлично го знае.
— Предполагам.
Соумс подаде ръка. Разсеяно ръкостискане, тежка въздишка, а след малко шумът от мотора на младежа пробуди в съзнанието на Соумс представата за вихрушка от прах и счупени кости.
„Това е то младото поколение!“ — помисли мрачно той и излезе на полянката. Градинарите бяха косили, във въздуха се носеше мирис на прясно окосена трева — буреносните облаци притискаха всички миризми към земята. Небето беше мораво, тополите — черни. Две-три лодки отминаха по реката, търсейки навярно подслон пред наближаващата буря. „Три дни хубаво време — помисли Соумс, — а сега буря!“ Къде ли е Анет? С оня приятел навярно… Млада беше тя! Изненадан от странното великодушие на тази мисъл, той влезе в беседката и седна. В действителност — той признаваше това — Фльор значеше толкова много за него, че жена му значеше малко… съвсем малко; тази французойка бе останала за него главно любовница; а той ставаше вече безразличен към тези неща! Странно как, въпреки своята вродена грижа за разумни и сигурни инвестиции, Соумс влагаше винаги чувствата си само в една личност — по-рано Айрин, сега Фльор. Съзнаваше го смътно, седнал в беседката, съзнаваше необикновената опасност от това. То го бе довело някога до крушение и скандал, но сега… сега щеше да го спаси! Той държеше толкова много на Фльор, че заради нея щеше да избегне всеки нов скандал. Да можеше да пипне автора на онова анонимно писмо, щеше да го научи, че не е негова работа да разравя тинята, която сам той желаеше да остане на дъното на блатото!… Далечна светкавица, глух тътнеж; и едри капки дъжд закапаха по тръстиковия покрив над главата му. Той продължи да рисува равнодушно с пръст някаква фигура по прашната градинска масичка. Бъдещето на Фльор! „Желая ти щастливо плаване! — помисли той. — Нищо друго няма значение на моите години!“ Самотно нещо е животът! И никога не можеш да запазиш каквото имаш. От едно ще се опазиш, друго ще те връхлети. Не можеш да бъдеш сигурен в нищо! Протегна ръка и откъсна една червена японска роза от клона, закрил прозорчето. Цветята цъфтят и вехнат… странно нещо е природата! Гръмотевицата тътнеше и тряскаше, отминавайки на изток покрай реката, бледи светкавици заслепяваха очите; острите върхове на тополите се врязваха дълбоко в небесния фон, проливният дъжд шумеше, чукаше и обсаждаше беседката, където Соумс седеше безстрастен и замислен.